Стефан Чавдаров е роден на 14.11.1924 г. в г. Татар-Пазарджик (дн. Пазарджик). Завършва гимназия “Аксаков” с отличен успех, после – право в СУ “Климент Охридски” през 1953 г. През 1951 г. се оженва за Мария (Мичон), от която има дъщеря и син. През студентските си години се движи в кръга на Л. Ламбрев, Ал. Янков, Радко Радков, Петър Велчев. Среща се с Иван Пейчев. След завършването на образованието си се връща в Пазарджик и работи като юрисконсулт в комбинат “В. Пеева”, “К. Русинов”, “Зърнени храни”. Пише стихове, епиграми, шаржове. Публикува рядко – най-вече във вестник “Септемврийско знаме”, в пловдивски вестници, в някои централни. В Пазарджик стиховете му се преписват и разпространяват като самиздат. Превежда Франсоа Вийон и Пиер Беранже. Част от творчеството му е вече може би загубено или в частни лица. Друга част от непубликуваните му стихове и преводи се пази в Държавен Архив – Пазарджик в неговия личен архивен фонд, предоставени там от Мария Чавдарова. Умира на 5.07.1978 г. През 1991 г. излиза единствената му стихосбирка “Провинциален пейзаж” (съставител и редактор – Стоян Бакърджиев).

Биографична справка: по Илия Стефанов, ТД “Държавен архив” – Пазарджик

Публикации:

Поезия:

ИЗ “ПРОВИНЦИАЛЕН ПЕЙЗАЖ” (1991)/ брой 12 септември 2009

Преводи:

Михайло Коцюбински - ВЕЧЕР/ превод: Стоян Бакърджиев и Стефан Чавдаров/ брой 39 април 2012

Антон Шабленко - УТРО/ превод: Стефан Чавдаров и Стоян Бакърджиев/ брой 50 април 2013

Антон Шабленко - ЩОМ ПРЕСТАНЕ ДА ДИША ЗА ТЕБЕ СВЕТА…/ брой 101 декември 2017

За Стефан Чавдаров - Чафа:

ЗА СЛОВОТО СМЪРТ НЯМА/ автор: Продрум Димов/ брой 172 ноември 2024