Петко Ю. Тодоров

Петко Юрданов Тодоров (1879-1916), български писател, е роден на 26.09.1879 г. в град Елена в заможно семейство, брат на Мина Тодорова. Завършва гимназия в Търново (1895), учи в „Лисе насионал” в Тулуза (1896-1897). Издава в Русе в. „Законност”. Учи право в Берн, Швейцария (1898) и литература в Берлин и Лайпциг (1904). Един от кръга около списание „Мисъл”, заедно с П. Славейков, П. К. Яворов и д-р. К. Кръстев. През 1912 г. се лекува на остров Капри, където се запознава с Горки. Умира от туберкулоза на 14.02. 1916 г. в Швейцария, тленните му останки са пренесени в родината. Автор е на книгите „Драски” (1894), „Стихове на скучната лира” (1895), разкази, сборници с идилии, драмите „Зидари” (1902), „Самодива” (1904), „Страхил страшен хайдутин” (1905), „Първите” (1907), „Невяста Боряна” (1910), „Змейова сватба” (1910), „Събрани произведения” (в 3 т., 1957-1958), „Събрани съчинения” (в 4 т., 1979-1981) и др.


Публикации:


Публицистика:

НА РАБОТА!…/ брой 50 април 2013


Кореспонденция:

ПИСМА НА П. Ю. ТОДОРОВ ДО ОЛГА КОБИЛЯНСКА/ брой 123 декември 2019


За Петко Ю. Тодоров:

РАЗПАДЪТ НА КОЛЕКТИВИСТИЧНОТО СЪЗНАНИЕ И ДРАМИТЕ НА ПЕТКО Ю. ТОДОРОВ/ автор: Панко Анчев/ брой 52 юни 2013

ДВЕ ДУМИ ЗА П. Ю. ТОДОРОВ/ автор: Моско Москов/ брой 87 септември 2016

ИЗ НЕЗАБРАВИМИТЕ ДНИ/ автор: Иван Кирилов/ брой 112 декември 2018