Писма на П. Ю. Тодоров до Иван Франко

превод и коментар: Ангел Тонов

1.

12 ноември, 1902 г.

Пиша Ви, любезни господин Франко, подробно от Берлин и ще Ви изпратя и книга след няколко дни! Сега, с Адам (1) толкова много говорихме за Буковина и за България, че решихме да Ви поздравим.
Бъдете здрав.
Ваш П. Тодоров.

2.
12 февруари, 1903 г.

Любезни господин Франко!
Скоро ще Ви пиша подробно, а сега Ви моля да ми простите, че се осмелявам да занимавам Вашето внимание с такива дреболии, но нямам към кого да се обърна.
Моля Ви, бъдете така добър и кажете някому да препише на открита картичка полския превод от Мицкевич и, ако има и на малоруски (украински), стихотворението на Хайне “Бор” и колкото е възможно по-бързо да я изпрати на адрес:
Г-н Пенчо Славейков, поет. София. България.
Това сега там много е нужно и Вие ще направите голяма услуга на нашата редакция на списание “Мисъл”!
Крепко стискам ръката Ви.
Ваш П. Тодоров.

—————–

1. Георг Адам, лекар психиатър, немски литературен критик и преводач.

—————–

3.
Март, 1903 г.

Любезни господин Франко!
Пред Вас и пред всички добри малоруси съм виновен и ако сега започна да се извинявам, няма да ми стигне времето, нито на Вас търпението. Бях зает и потънал в работа, макар че и до сега все се канех да Ви напиша. Дисертацията така ме увлече и намерих много интересни неща, а после обработвах събраните материали… и почти завърших дисертацията, длъжен бях да напиша и статия за А. Черни (1), писах и пиша постоянно за българските списания, и в края на крайщата и това пътешествие из южнославянските страни, пътуването с Адам до България, престоят там, пътуването обратно и т.н. не ми позволиха да изпълня не само моите обещания, но и моя дълг да Ви благодаря за любезния прием, който никога няма да забравя. Исках на връщане да се отбия при Вас и с това да изкупя своята вина, но македонската революция избухна, а румънските граници бяха затворени за българите. А това, че аз никога не Ви забравям, мога да Ви засвидетелствам, че където и да съм бил, при всеки случай съм си го припомнял… Надявам се, че следващата година, когато се завърна в България, ще мога да установя най-после постоянни връзки между нашата и Вашата литература. - Ние имаме не само много общо, но и Вашата писателка Марко Вовчок в продължение на 60-те и 70-те години е оказвала влияние върху развитието на нашата белетристика, и това влияние е твърде осезаемо и решаващо за направленията в българската белетристика.
Макар и късно, но сега изпълнявам едно от своите обещания да Ви изпратя български пословици. Не съм забравил и другото дадено от мен обещание, да напиша нещо за „Вiсника”. Няколко пъти мислих за това. Спрях се на темата “Влияние на малоруската (украинската) литература върху българската” - макар да не е голямо, поезията на Шевченко и Марко Вовчок не са забравени до сега. После мислех да напиша за Вас за българския разказ и т.н., но и досега не мога с нищо да се захвана. Ако Вие бихте искали да ми напишете, какво Ви интересува и ако аз бих могъл да Ви удовлетворя, с голямо удоволствие бих изпълнил своето обещание. Освен това, ако Ви е нужно нещо от България - аз съм на Вашите услги. Позволявам си да обърна Вашето внимание на моята статийка “За македонските мотиви в българската поезия”, която ще се появи скоро в “Славянски преглед.” Какво прави г. Гнатук? Научи ли български? - Той преведе мои разкази - напечатал ли ги е или не? Ще ми достави голямо удодволствие. Поклон за него, както и за госпожа Франко. Извинете ме хиляди пъти за безобразния ми руски език, на който се осмелих да пиша. Но на какъв друг език бих могъл по-добре да кажа три думи
Крепко стискам ръката Ви.
Ваш П. Тодоров.

—————–

1. Адолф Черни (1864-1952) - редактор на сп. “Славянски преглед”, излизащо oт 1899 г. в Прага.

—————–

4.
3 декември, 1903, София

По-добре късно - отколкото никога, не е ли така. Сега Ви изпращам стихотворение на Ботев. Аз прекарвам тази зима в Елена, а през пролетта се преселвам в София. Толкова много-много е нужно да се работи сега у нас!…

Коментар:

Писмата информират най-напред за литературните връзки на Петко Тодоров. На първо място са творчески отношения с украинския писател Иван Франко. Изпраща му български пословици, споделя намерения да му напише статия за българския разказ. Споделя и за предстоящо публикуване на своя статия “За македонските мотиви в българската поезия” в “Славянски преглед”, излизащо в Прага с редактор Адолф Черни, както и за активното си участи в българските списания. Творчески са и връзките му с Гнатук, преводач на негови разкази на украински. Познава и част от творчеството на Марко Вовчок, оказало според него през 60-70-те години на 19 век „влияние върху развитието на нашата белетристика и това влияние е твърде осезаемо и решаващо за направленията в българската белетристика”. Не на последно място е благодарността му за любезния прием на Иван Франко и пътуването му с Адам до България.