НА РАБОТА!…
Какво славно време бе преди векове, каква геройствена сила въодушевяваше сърцето на всеки християнин за защитавание вярата, народността си и събратията си от варварите! Рицари, мъже, жени, калугери и деца тичаха за в Иерусалим да пролеят последната си капка кръв… Всичките европейски сили бяха съединени в едно: да победят звяра.
Сега обаче самите уж цивилизовани, хуманни френци, немци, англичани защищават същия враг и подкрепят изнемощялата му власт. Тази уж християнска Европа прегръща и пази убийците на толкоз хиляди невинни мъже, жени и невинни деца, като проповядва търпение, без да мисли, че с търпение може да се утешава животното, но не и человека…
Половината на остров Крит е изклана; Армения също; Македония и другите владения на Турция биват от ден на ден изтребвани.
Търпение! Но дотогава ли, докогато поради кланетата и потурчванията се въдвори царството на Мохамеда и въпроса се уреди сам по себе си…Когато не ще имаме нужда даже да освобождават християните, защото не ще да ги има. Такова ли търпение иска Европа?
Българи, гърци, сърби, македонци трябва, според нас, да се събудят, дордето е още рано; да оставят завистите настрана и задружно да отворят кръстоносен поход срещу разслабналия тиранин ида вземат това, което е тяхно. Времето не е за губене! Стига летаргия! Този, който не защищава правата и свободата си срещу тираните, той не е свободен, а роб, пълзяща ниска твар, 20-й век иска свободен век, ново направление, нови сили, нови реформи.
Младежта не трябва само да чете и пише, а и на дело да покаже пример на свободолюбие, без да се плаши от страданията, що биха могли да й причинят тираните…
в. „Законност”, Русе, г. І, бр. 42, 06.04.1897, стр. 2. Със статията Тодоров протестира срещу кървавите произволи на турците в Македония.
