Генадий Серебряков

Генадий Викторович Серебряков (Геннадий Викторович Серебряков, 30.01.1937 - 15.03.1996), руски поет и прозаик, е роден в Акмолинск, Казахска ССР. Син на офицер, сражавал се в първите боеве с хитлеристите през юни 1941 г. на западната граница. В годините на войната бащата на поета е началник-щаб на партизанска бригада в брянските гори, където загива в бой с нацистите, наричан е «партизанският Суворов». Серебряков прекарва детството и младостта си в с. Смертино, Ивановска област. Завършва Шуйския индустриален техникум. Работи в текстилни фабрики в Поволжието. Завършва Литературния институт «М. Горки». Сътрудничи на местни вестници, по-късно работи в «Комсомольская правда», списания «Молодая гвардия», «Наш современник» (член на редколегията). Поетични сборници: «Просека» (1963), «Полюс радости» (1965), «Наедине с Россией» (1969), «Дым Отечества» (1977), «Ситцевая радуга» (1980), «Полдень» (1984), «Соловьи на снегу» (1988) и други, исторически роман «Денис Давыдов». Живял в Подмосковието. В творчеството си отстоява патриотичния дълг, гражданската позиция, героизма. Създава проникновена любовна и пейзажна лирика. Често пише за героичното минало на руския народ. Не желаейки да се отрече от своите идеали, поетът отхвърля перестройката на Горбачов и елциновите реформи. През последните си години работи над роман за най-големия син на Пушкин, Александър, професионален военен. Умира в селището Семхоз, край Москва.


Публикации:


Поезия:

НАС НЕСГОДИ НИ ХВЪРЛЯХА…/ превод: Александър Миланов/ брой 49 март 2013

ЗОРА ЗОРИ…/ превод: Георги Константинов/ брой 58 януари 2014

НА СНЯГ СТОПЕН ДЪХТЕШЕ ПОД ЗВЕЗДИТЕ…/ превод: Христо Черняев/ брой 84 май 2016

ЛЮБИ МЕ, НЕ ЛЮБИ…/ превод: Красин Химирски/ брой 99 октомври 2017

ЗЕМЯ, ЗАТОПЛЕНА…/ превод: Димитър Гундов/ брой 99 октомври 2017