Генадий Серебряков

превод: Красин Химирски

Гадае момиче на тихия бряг,
цвят къса и в унес се чуди.
Листенцата падат подобно на сняг:
- Люби ме,
не люби,
люби…

Понякога болка сърцата сковава,
любовния трепет обида погуби,
но пак маргаритката ги помирява:
- Люби ме,
не люби,
люби…

Магия ли криеш, замислено цвете,
или туй е само заблуда;
съдбата предсказват листенцата светли:
- Люби ме,
не люби,
люби…

Годините бягат. Но вечно сърцата
в любовен копнеж ще се губят.
Листенцата пак ще летят по земята:
- Люби ме,
не люби,
люби…