Генадий Серебряков

превод: Христо Черняев

През клоните - син като песен
простор. Тихо, светло небе.
И пътят за Болдино. Есен.
И дъб - като златно кубе.

Ели с неподвижни върхари
вървят със зелени съдби.
Брезите, брезите са стари,
видели са го, може би,

когато минавал с каляска
по стария болдински път…
Той гледал дърветата с ласка,
че там много приказки спят…

Гората привършваше ужким.
Сърцето се метна във мен:
че къдрав и сам като Пушкин
до пътя застанал бе клен.