Генадий Серебряков

превод: Георги Константинов

***
Зора зори.
Кълват петлите
просото разпиляно
на звездите.
Във утринните часове
се пишат светли стихове.
Самотен резен от луната
поднася ми небето вън…
Спят хората - във тишината
доглеждат още своя сън.
Спи вятър в топлите дървета.
Потрепва мъничка мъгла.
А там метачът чичо Петя
върви след своята метла.
Мълчи. И никому не пречи.
Избягва думи, смехове…
Погребани в страни далечни,
спят неговите синове…
Но ето - чичо Петя свърши.
Метлата хвърли настрана.
Изправи се - голям и мъдър
в космическата тишина.
В небето поглед той насочва,
тревожно погледът снове…
Запомнил е: войните почват
в такива ранни часове.