Евстати Бурнаски

Евстати Стоилов Бурнаски, български поет и публицист, е роден на 21.10.1922 г.в село Муртинци, община Брезник, Пернишка област в семейството на Стоил Иванов Филипов - дребен чиновник в Земеделската Банка, после служител в Дирекция на трамваите и осветлението в София. Учи в Брезник, Перник и София (от 1933), където завършва гимназия (1934) и ветеринарна медицина в Софийския университет (1947). Активен участник в съпротивата, арестуван през юли 1944 г. Работи като участъков ветеринарен лекар в село Мировци, Новопазарско, мобилизиран в армията (1948), служи като офицер в армията 10 г. - в София, Разлог, Крупник, Божурище, Кърджали, стига до звание полковник, после работи като редактор и завеждащ редакция „Поезия” във Военно издателство; като началник на Групата военни писатели към в Министерството на отбраната (от 1968). Пенсионира се като полковник през 1987 г. Дебютира със стихове в сп. „Български войн” (1953). Автор е на повече от 30 стихосбирки като: „Песни по пътя. Войнишки стихове” (1957), „Бреговете са стръмни” (1960), „Лирика” (1963), “Динковият взвод” (поема за деца, 1964), „Обич” (1965), „Събудени очи” (1965, 1967), „Шеста алея” (1967), “Легенда за България. Рецитал-спектакъл” (1969), „Вик на тишината” (поема, 1970), „Стенопис от куршуми” (1970), „Любовта на лейтенанта” (поема, 1971), „Стихотворения и поеми” (1972), „В откраднати минути” (1973), „Кипарисова сянка” (1975), „Стълба от лъчи” (1977), „Между два сезона” (1977), „Стихове за Доли” (1979, 1997), „В часа на проливния дъжд” (1979), „Подземният вятър” (роман в стихове, 1980), „Елегична есен” (1982), „Спасени истини” (1982), „Вечерница-Деница” (1985), „Личности и коне” (автобиографична повест, 1987), „Внезапни признания” (1988), „Гореща слана” (1989), „Билет за надежда”, „Вечерни теменуги”, „Окована нежност” (1995), „До следващия ден” (2000), „Чудовище” (2001), „Безкрайност” (избрано, 2002), „Рецитал пред ангели” (сонетини, 2004), „Свята блудница” (2006), „Свирепо пълнолуние” (сонетини, 2007), „Чудовището и малката изкусителка” (роман, 2010), „Шепот на трева” (2012). Член на СБП (1967) и на ЮМЕМ (Международния съюз на писателите медици). Заслужил деятел на културата. Носител много ордени, между които „Кирил и Методий” първа степен, „Владимир Маяковски” (2012) и много награди, сред които „Георги Братанов” (2005), „Златна Диплома по ветеринарна медицина” и др. Почетен гражданин на Силистра, Казанлък, Брезник и др. Стиховете му са превеждани на много езици, по тях са създадени редица песни. Умира на 31.07.2015 г.


Публикации:


Поезия:

БАЛАДА ЗА АНТИМОВОТО ХАНЧЕ/ брой 84 май 2016

МОЛИТВА В БАЛКАНА/ брой 85 юни 2016

ПРОЗРЕНИЕ/ брой 93 март 2017


Преводи:

Максим Лужанин - ОТ МИСЛИ УМОРЕНА Е МОЯТА ГЛАВА…/ брой 56 ноември 2013


Интервю с Евстати Бурнаски:

ЕВСТАТИ БУРНАСКИ: „СЛЕДВАМ ПОВЕЛЯТА НА СЪРЦЕТО…”/ брой 49 март 2013