Евстати Бурнаски

НАШИЯТ ВОЙНИК

ПОЗНАВАТ ГО -
с цървули и навуща.
Познават неговия вик “Напред!”
и неизменният приклад, олющен
от някакъв случаен рикошет.
ПОЗНАВАТ ГО
светци и генерали,
с отметната фуражка настрана
и с длан, която може да погали
трева като косите на жена…
ПОЗНАВАТ ГО
с очи небесно чисти,
с усмивка неподкупна и добра
и с глас като топовен изстрел
или далечно одринско ура…
ПОЗНАВАТ ГО
с особена походка,
с която само българин расте,
и с две ръце, безкрайно кротки,
когато са прегърнали дете…
НО ИСТИНСКИ
го опознават в боя,
в часа на саблените ветрове!
Тогава мерят ръста му по броя
на коленичилите врагове!…

ОТКРАДНАТИ МИНУТИ

Да беше само спомен - ще забравя,
да беше само трудно - ще река:
една следа животът ли оставя?
Нали от векове си е така:
мъжът се е родил войник да бъде,
жената да го чака у дома
и любовта като един осъден
да се надява само на писма…

Но аз дори не можех и да пиша.
С тревогата на дните си живях
и се гордея, че не бях излишен,
че пих роса и дишах юлски прах.
И ако срещнех двама мълчаливо
да търсят в мрака своите очи,
признавам, че поглеждах завистливо
и казвах на сърцето да мълчи,
че в късите откраднати минути
животът всичко свое бе събрал:
и пукота на ветровете люти,
и блясъка на хладния метал,
и пламъка на погледите скрити…

О, не… Съдбата ми не беше зла.
Аз гледах всяка нощ звездите
през оръдейните дула…

КЪМ СЕБЕ СИ

Старееш ли? Униваш ли, кажи?
Наказват ли те
нощите и дните?
От гняв и от натрупани лъжи
болят ли те сърцето и очите?
Въпроси много. Отговор един -
затворен кръг
в затворена окръжност!
Комин без пушек. Пушек без комин!
Ала дългът не е платена длъжност!

Това докрай в живота си помни!
Един войник,
дори да е оловен,
остава в битката до старини!
А другото е думи… и окови.
В неписания устав е така.
Разбират го добре
и враговете -
държиш ли знамето с една ръка,
ти губиш правото да вдигаш двете!