Максим Лужанин

превод: Евстати Бурнаски

***
От мисли уморена
е моята глава:
кой идва подир мене,
мираж ли е това?

Или гласът уверен
звучи като протест:
започнатото вчера
довършихте ли днес?

Скован от ветровете,
блести ледът навред…
Не хлъзгаме сърцето
по този страшен лед!

Расте и влиза в строя
на смяна друг след нас.
Не знам какъв е, кой е,
но го обичам аз.

Макар да не прилича
на мене и на вас,
със светлина окичен,
той идва в светъл час.

От свои корен хванал,
пил чиста глътка в пек,
той съвест ще остане
и вечност, и човек!