Евстати Бурнаски

Гръбнакът на Балкана е от кремък,
сърцето му - хайдушки кръстопът.
Тук
пластове
под пластовете дремят
и вечности под вечностите спят…

От ветрове насрещни и попътни
пръстта чернее, кремъкът искри
и ехото на три епохи тътне
из залите на триста пещери.

В колони се строяват върховете
и пеят вечер белите скали,
а заран кървава росата свети
и слънце между клоните вали…

Стоя сред канарите неподвижен
като далечен Крумов съгледвач.
Планински вятър облаците стриже,
в усоя ляга манастирски здрач.

И аз едно желание изпитвам,
дочул гласа на земните недра,
да бъда звук от Ботева молитва
и огънче
от кремъчна искра…