ЖЕРТВА
превод: Николай Лилиев
ЖЕРТВА
Как цъфти плътта ми по-уханна,
ти откак пред мене се вести;
виж, вървя по-стройна, по-желанна,
а ти чакаш само: кой си ти?
Виж: отрони лист по лист, угасна
миналото, скри се без следа.
Само твоята усмивка ясна
бди сама над мен като звезда.
Всичко, що сред моя сън догаря
и без име свети като блян,
искам аз да сложа пред олтаря,
от косата ти без шум запален
и с гръдта ти леко увенчан.
ПОЕТЪТ
Ти отлиташ, час, без шум в простора
- ето ме, от тебе съм ранен!
Сам, какво бих могъл аз да сторя?
Сам със свойта нощ? Със своя ден?
Нямам аз любима, нито праг,
дето да отдъхна, да забравя.
Всичко, що докосвам - озарява,
но в душата ми остава прах.
АНГЕЛИ
Те всички имат устни морни
и грейнали души, над тях
понявга в сън цъфтят покорни
невям желания за грях.
Ни скръб, ни радости познали,
в градините на Бога вън
мълчат те, сякаш интервали
сред Неговия звучен сън.
Щом само си прострат крилата,
те вихър будят сред нощта:
като че Бог със Свойта свята
ваятелска ръка прелистя
светата книга на Света.
