Ада Негри

Ада Негри (Ada Negri, 03.02.1870, Лоди, Северна Италия - 11.1.1945, Миланo) e италианска поетеса и прозаик. Произхожда от работническо семейство, баща й е наемен работник, майка й - фабрична работничка. Учителства в училище за деца на селяните и работниците. По-късно се омъжва за миланския промишлен магнат Гарланди. Автор на поетичните сборници „Съдба” (1892), „Буря” (1896), „Майчинство” (1904), „Из дълбините” (1910), в които за първи път в италианската поезия се появяват картини от труда на заводските работници, прозвучават мотиви на бунтарство и се разкриват социални контрасти и капиталистическата експлоатация. По-късно поезията губи социалния си аспект, става камерна. Издава още „Изгнание” (стихове, 1914), сборниците с новели „Самотните” (1917), „Проповеди” (1918), „Утринна звезда” (1923), „Вечерни песни” (1931), „Песни на острова” (стихове, 1924), „Избрани стихове” (1930).


Публикации:


Поезия:

ЛЕТЯТ ВЪЛНИТЕ…/ превод: Кирил Христов/ брой 47 януари 2013

ИЗ „ПРОБУЖДАНЕ В ПЛАНИНАТА”/ превод: Боян Дановски/ брой 52 юни 2013

БЕЗ ИМЕ/ превод: Иван Арнаудов/ брой 57 декември 2013


За Ада Негри:

АДА НЕГРИ И ТВОРЧЕСТВОТО Й/ автор: Христина Стоянова/ брой 92 февруари 2017