Готфрид Келер

превод: Николай Лилиев

О, положи ме в цветните килими,
и нека твоят дъх трепти над мен!
В предутрината тиха събуди ме
със младите зари на своя ден!
Аз морен стигам твойте тайни двери,
от красота и блясък упоен,
и моя дух жадува да намери
спокоен сън сред тоя кът блажен.

В цветята весело като че свети
невинността на детските очи,
тях скръб не може никога връхлети -
ти плашиш я със пъстрите лучи.
И в моето сърце, макар щастлива
любов, омраза дива да расте -
пред мене щом унесена почива
безбрежна твърд - оставам аз дете!

О, ти, която с преданост всевечна
и вечна младост моя дух живиш -
о, ти, която радости сърдечни
и безпечални радости дариш -
без благодарност, ако те забравя,
или студен отмина тоя път,
то знай, че мойте блянове тогава
сломени в безпробуден сън ще спят.

Будувай ти завсякога над мене,
аз няма да избегна своя ред!
Със майчинските погледи смирени
разведряй в боя своя син триклет!
И щом крилата си смъртта разпери,
с трева зелена ти ми посипи.
Блажен е, който в твоя мир намери
прибежище - и тихо там заспи!