Готфрид Келер
Готфрид Келер (Gottfried Keller, 19.07.1819 - 15.07.1890) е швейцарски поет и белетрист, класик на швейцарската литература, наричан „Шекспир на новелата”, пейзажист. Роден и починал в Цюрих. Баща му Рудолф Келер е председател на гилдията на стругарите и републиканец. Учи в художествената академия в Мюнхен (1840-1842), в Хайделберг (1848-1850) и Берлин. Общински секретар на кантона Цюрих от 1861 г. в продължение на 15 г. Пише на немски език. През 1846 г. излиза първият му сборник с политически стихове. Произведения: „Зеленият Хайнрих” (роман, 1854), „Хора от Зелдвила” (новели, 1856, издадени у нас през 1972 г.), „Дрехите правят човека” (1866, издадени у нас през 1999 г.), „Седем легенди” (1872, преведена у нас през 1942 г.), „Цюрихски новели” (1877), „Изречение” (1881), „Епиграма” (стихове, 1882), „Мартин Заландер” (роман, 1886, преведен у нас през 2007 г.). Поезията му е представена в България в превод на Кръстьо Станишев - „Всекидневни богове”.
Публикации:
Поезия:
В МОРЕТО/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 41 юни 2012
ВЕЧЕРНА ПЕСЕН НА ПРИРОДАТА/ превод: Николай Лилиев/ брой 47 януари 2013
