ПАРАФРАЗА
превод: Марко Марков
ПАРАФРАЗА
Вселената ще опише този,
който опише самия себе си,
който за земните бездни
и за небесната вис,
за най-големите върхове
и за пшеничното зрънце
избере една и съща мярка:
самия себе си.
ЖИВОТЪТ НА ПОЕТА
Рядко, много рядко
и то само за миг
в мен лумва
ярко сияние.
През останалото време
аз съм такъв, какъвто съм винаги -
ненужен
дори на себе си.
ЛЮБОВ
Тази нощ те потърсих,
но теб те нямаше вкъщи,
и твоята къща я нямаше в града,
и градът
го нямаше никъде на земята.
ВРАТИТЕ НА ПРОЛЕТТА
Кой разтваря вратите на пролетта,
докато ние притихнали треперим
в студените болнични стаи
на зимата?
Може би жените,
първите предателки на твърдината,
които крият крепостните й ключове
в гърдите си.