Йозеф Хора

превод: Григор Ленков

ПУЛКОВО

Там, дето преспи
тихо се диплят,
във телескопите
звезди се сипят.

Падат, топят се,
сякаш извират
и астрономите
в длани ги сбират.

Броят ги, теглят ги,
превили тяло.
Времето в техния
скут е заспало.

ХЕЛУАН

Ти на какво ухаеш? Папагал пее
от струите на зелени вълни,
сплитат сред тях дървета стволи,
звездите очи притварят
в южни арабски раздоли,
лека нощ!

Огнена птица тегли
светла бразда в морето.
Не, това не е птица,
това е кораб, маса,
палатка, флаг развян,
моряшки очи, маймуни,
капитан.

Ти на какво ухаеш? Гръб като котка
протяга това море.
В далечините минаре
погледа мами,
сълзи са тия звезди
в дланта ми.

Огнена птица тегли
светла бразда в морето.
Не, то не е моят поглед,
неутолим, крилат.
Мамят го ненаситно
чудо след чудо,
палма, метеор,
свят.

Ти на какво ухаеш? Цвят на тъга и болки,
женска червена купел,
неспокойствие, стан,
кораб, на който плувам,
сребърно име Хелуан,
Хелуан!

ПРОЗОРЕЦ

Прозореца отворих в нощта с тъма струяща,
звездите ме опръскаха със славееви песни.
Нали си спомняш мрака със славееви песни
в онази нощ и черна, и гъста, и струяща?

Прозореца отворих сред тъмнината сребърна -
и ме уви шумът на яза като шал.
Нали си спомняш мириса на бъза разцъфтял
сред пухкавото дъно на тъмнината сребърна?

Прозореца отворих в тъмата, зашептяла
със славея, със яза, с луната засияла,
с отекващите стъпки и глухи гласове.

Прозореца отворих и тишина струяща
погълна стъпките на наште грехове
сред сребърна тъма, сред тишина струяща.

ЗЕМЯТА, ОТ КОЯТО СМЕ ДОШЛИ

Земята, от която сме дошли,
е най-прекрасната,
а нищо на нея няма.
Очите на младостта ми я увенчават,
моята кръв там тече.

И чучулигата, която от браздите й
се вдига пееща,
е май на моето сърце.
А вечер аз съм този, който завива
тази земя,
аз, песен на щурци.

Не плаши влюбените в междите,
луната в тревите,
пъдпъдъка тревожен.
Сладката сянка на съня вали над мен
от твойте звезди и липи и тополи.