Йозеф Хора (Josef Hora, 8.07. 1891, Добржи, край Руднице - 21.06. 1945 г., Прага) е чешки поет, преводач и литературен критик. Завършва право. Занимава се с журналистика от 1916 г. - редактира в. „Руде право” (1920-1929) и в. „Чешко слово” (от 1929). Автор на поетичните книги: „Стихотворения” (1915), „Цъфнало дърво” (1920), „Ден на трудовите хора” (1920), „Сърцето и суматохата на света” (1922), „Бурна пролет” (1923), „Из политическото светилище” (1924), „Италия’ (1925), „Струните на вятъра” (1927), „Да имаш крила” (1928), „Десет години” (1929), „Твоят глас” (1930), „Потъващи сенки” (1933), „Две минути тишина” (1934), „Пепелна сряда” (1934), „Тихо послание” (1936), „Махови вариации” (1936), „Домове” (1938), „Ян цигуларят” (1939), „Градината на Великата сряда” (1940), „Животът и делото на поета Анели” (1945), „Записки от болницата” (1945), „Течение” (1946), „Изкушение” (1946), „Поздрави” (1949). Избрани творби: „Стихотворения” (1955), „Времето, брат на сърцето ми” (1965). Председател на антифашисткото крило на чехословашките писатели. Посещава СССР , Франция, Унгария, Италия, Естония. Двукратен носител на Държавна награда. Народен деятел на културата (посмъртно). Освен поезия, пише проза за деца, литературна критика, превежда активно от руски („Евгений Онегин” от Пушкин, творби на Лермонтов, Есенин и др.) и немски. През 1946-1961 г. излизат събраните му съчинения в 16 тома.

Публикации:

Поезия:

ПУЛКОВО/ превод: Григор Ленков/ брой 47 януари 2013

ГРАДИНА/ превод: Пенчо Симов/ брой 101 декември 2017

ЛЮБОВТА СИ ПАЗЕТЕ/ превод: Люба Касърова/ брой 105 април 2018

За Йозеф Хора:

МЛАДОСТТА ЩОМ СИ ТРЪГНЕ/ автор: Константин Бибъл/ брой 66 октомври 2014