БОРИС ЗАЙЦЕВ
превод: Литературен свят
Борис Константинович Зайцев (29.01/10.02.1881-28.01.1972), руски писател. Роден е в Орел, в дворянско семейство. Страданията и сътресенията от революционните години водят Зайцев до осъзнатото приемане на православната вяра и Църквата, вярно чадо на която остава до края на дните си. От това време в неговото творчество, по думите на писателя, “време на хаос, кръв и безобразие” ще противостоят “хармонията и светлината на Евангелието, Църквата”. Православният мироглед на автора вече бил отразен в разказите му от 1918-1921 (”Душа”, “Бяла светлина”, “Уединение”), където Зайцев, оценявайки революцията като закономерно възмездие за “безнравствеността, лекомислието… и маловерието”, не изпада в озлобеност или ненавист, а призовава съвременника-интелигент към покаяние, любов, кротост и милосърдие. Разказът “Улицата на св. Николай” е образна хроника на историческия живот на Русия от началото на века, рядка по точността си и дълбочината на осмислянето на събитията; кроткият старец-колар Миколка (не е ли самият Николай Чудотворец?), спокойно каращ кончето по Арбат, кръстещ се пред църквите, ще изведе страната, както вярва авторът, и от най-тежките исторически изпитания. Главният мотив, преминаващ през цялото творчество на Зайцев е мотивът за смирението, разбирано в християнския му смисъл, като мъжествено приемане на всичко, което Бог ни изпраща.
Благодарение на страданията и сътресенията на революцията, както пише самият Зайцев, той открил за себе си непознат по-рано материк - “Свята Рус”. В емиграция, далеч от родината, темата за Святата Рус става главна в творчеството на художника. През 1925 г. излязла книгата на Зайцев „Преподобният Сергий Радонежки”. Монашеският подвиг на Сергий, възродил духовната сила на Русия в годините на ординското иго, ободрявал руските емигранти, вдъхновявал ги за съзидателна работа. Книгата разкривала характера на руската православна духовност. На създалата се представа, че всичко руско е „гримаса, истерия и юродивост, достоевщина”, Зайцев противопоставял духовната трезвост на Сергий - пример за “яснота, прозрачна и спокойна светлина”, любим и на самия руски народ.
„Свята Рус” е показвана от Зайцев в множество очерци и бележки от 1920-1960-те - за Оптина пустиня и нейните старци, за светците Серафим Саровски, Йоан Кронщадски, патриарх Тихон, църковните деятели на руската емиграция, Богословския институт и Сергиевия метох в Париж, руските манастири във Франция.
През май 1927 Зайцев предприема поклонничество в центъра на вселенското Православие - в Атон, а през 1935 г. заедно с жена си посещава Валаамския манастир, принадлежащ тогава на Финландия. Равносметка от тези пътувания станали книгите с очерци “Атон” (1928) и “Валаам” (1936) - най-добрите описания на тези свети места в литературата на XX век. Зайцев дава възможност на читателя да почувства света на православното монашество, да преживее заедно с автора минути на тихо съзерцание. От болезнено чувство за родината са проникнати картините на уникалния оазис на руската духовност, образите на приветливи монаси и молитвеници-старци.
В романa “Дом в Паси” (1935) e пресъздаден животът на руската емиграция във Франция. Драматичните съдби на руските изгнаници, произхождащи от различни слоеве на обществото, са обединени от мотива за “просветляващото страдание”. Централен персонаж на романа е монахът Мелхиседек, подвизаващ се в света. Той въплъщава православното виждане за света, за случващите се събития, за проблема на злото и страданията: “Последните тайни за Божията справедливост, злото, съдбините на света са затворени за нас. Ще кажем само това: обичаме Бога и вярваме, че Той няма да направи нищо лошо”.
