Нгуен Чай

превод: Григор Ленков

ВЕЧЕРНА ИМПРЕСИЯ

В една колиба, далеч от света
       страдам от самота.

Бродя с тояжката, щом с черен тюрбан
       се пребради вечерта.

Слънцето нимба залязваща мята
       над дървесата.

Гледам: пътечка, глуха и крива,
       вода я залива.

Тече животът, реката тече -
       тъй е от веки веков.

Крачи човекът с измъчен дух,
       ронят се сухи листа.

А след разходката, взрян в небосклона,
       дълго стои на балкона.

Спуска се в свода лунният сърп
       и озарява нощта.

ПРИЗНАНИЯ - ХV

Стъпаловидно пред мен се вишат
       три храма с яки стени.

Горе, над трите пагоди, е пак
       равно от всички страни.

Бродя самичък с тояжка в ръка,
       извор под мен ромони.

Праскови в цвят белеят богато,
       стъпвам по лунното злато.

Мисля за своето родно селце,
       страдам от толкова дни.

Имам и тук свойте грижи големи:
       борове, хризантеми.

Все пак, далече от шумния свят,
       тук, сред реки, планини

може ли миг от покоя ми свят
       златото да замени?

ПРИЗНАНИЯ - ХVІІ

Напускат ме грижите с тихата нощ,
       забравям за смърт и война.

Засвирвам на флейта, присядам смирен
       в колибата на хладина.

След туй зад рогозката стихвам унесен,
       над старите книги надвесен.

Сутрин и вечер - поискам ли - ям,
       вкусна е мойта храна.

Нощем над моя балкон от бамбук
       слиза голяма луна.

Нека човекът - седи или странства -
       в стария дух постоянства,

грижи за бедност и възраст презрял.
       Всъщност те нямат цена.

ИМПРЕСИЯ ОТ КРАЯ НА ПРОЛЕТТА

В библиотеката сам, отегчен,
       четох цял ден.

Никой не чукна на мойта врата,
       никой не влезе при мен.

Кряка кокошката водна креслива,
       че пролетта си отива.

И разцъфтява под синия дъжд
       люлякът в двора стъмен.

ПРЕКОСЯВАЙКИ ПРИСТАНА ТХУ ФАН

Безмълвен и сам прекосявам Тхан Фу
        в нощните тъмнини.

Ах, как да играя на морския пясък
с вятъра хладен, с лунния блясък!

Пълзят ветрове по стръмния склон
         към сините висини.

Река помежду им - зелена змия,
        тихо шуми, ромони.

Къде е човекът? Мълчат върхове,
        бистри реки, планини.

Промени, промени… Природата само
        мълчи с безразличие нямо.

Събрани са Юга и Севера бурен
под същия покрив лазурен.

Не ще се разбиват из четири морета
        големите морски вълни.