Нгуен Чай (Nguyen Trai, 1380-1442) е велик виетнамски поет, конфуциански учен, философ, държавник, военачалник, национален герой на Виетнам. Автор на «Събрани стихове на роден език», включваща 254 стихотворения - философска и пейзажна лирика. Сподвижник на Ле Лои (10.9.1385 - 1.8.1433), който изгонил китайските завоеватели и основал династия Ле (1428-1788). Двамата вдигат въстание (1417-1427) срещу войските на китайската династия Мин, окупирала през 1407 г. Дайвет (название на Виетнам през средните векове) и превърнала страната в китайска провинция. Нгуен Чай е главен съветник на Ле Лои, стратег и пропагандатор на съпротивителното партизанско движение. След войната и смъртта на Ле Лои се оттегля на север в планините и се занимава с поезия. Екзекутиран по лъжливо обвинение в убийство на новия крал, убит е заедно със синовете, внуците и правнуците си. Книгите му са изгаряни и унищожавани. Отделни техни екземпляри се запазили в тайните държавни архиви и били издадени 400 г. след смъртта му. Двадесет години след смъртта му е обявено от властите, че напълно невинен. Основоположник на поезията на разговорен виетнамски език. Във «Велико възвание за помирение с китайците» (428) личи вниманието му към народа, страдащ под гнета на завоевателите. В писма до китайските военачалници Нгуен Чай се проявява и като блестящ публицист. Установява виетнамската стратегия срещу китайците в есе, която е използвана след векове от комунистите в стратегията им при агресията на САЩ. Чай пише: „Подчинете военните действия на политическата и моралната борба … по-добре да се завладеят сърцата, отколкото крепости”. Известен като географ (”Географски очерк за страната”), историк (”Деяния на господаря от Ламшон” или “История на ламшонското въстание”). Поетът е и начело на направление в обществената мисъл, която се формира в рамките на конфуцианството и разработва нови социални идеи.

Публикации:

Поезия:

ВЕЧЕРНА ИМПРЕСИЯ/ превод: Григор Ленков/ брой 47 януари 2013