Павел Боцу

превод: Нико Стоянов

Би копитото люто.
Пришълецът бе враг -
моят край със хайдути
го посрещаше пак.

Бий в земята копито.
Пътят син задимя -
чуждоземецът скита,
тъпче родна земя.

Конско цвилене, блато,
дим и глад, и сълза…
Но пътеки в гората -
с воеводата млад.

Той се взира отгоре
тих, напред през мъгла
вече коня му дорест
не е кон, а стрела.

Точно, вярно я прати
срещу чуждата сган
тоя брат на гората -
млад герой-партизан…

Пак заплашват ни, сине,
днес душманите с меч -
може би ще загинем
нейде тук недалеч.

Вдигат зли еничари
месецът-ятаган…
За родина и вяра -
срещу черната сган!

Край мой свиден и бащин!…
Времето прошумя
над теб, родна, пламтяща
непокорна земя.

Враг ни дебнеше в мрака
и отвличаше в плен,
но домът ми в Буджака
среща новия ден.

Биха мълнии сини -
гръмотевичен грак…
Но врага пак загина -
ний се вдигнахме пак.

Свети слънцето-факел.
Виж, историйо, днес
бди домът ми в Буджака -
мойта вяра и чест…