Павел Боцу
Павел Петрович Боцу (14.07.1933, село Чамашир (Приозьорное), сега Килийски район, Одеска област, Бесарабия - 17.02.1987, Кишинeв) е молдoвски съветски поет, прозаик, публицист. Завършва Белгород-Днестровското педагогическо училище (1952) и историко-филологическия факултет на педагогическия институт в Кишинев (1956). Публикува стихове и есета от 1955 г. Първите му сборници със стихове „Следа” (1959) и „Земя на бащите” (1959) са последван от сборниците „Вяра” (1963), „Континенти” (1966), „Зодиак” (1971), „Дом в Буджака” (1973), „Жеравно небе” (1978, 1990), „Часовник” (1978, 1983) „Клетва” (1981), „Отечество” (1987), „Стихотворения” (1989). Издава и сборници с проза: „Чугур-Мугур” (1961), „Рубикон” (1984, 1987), книга с публицистика „Кръгове на дънера” (1979). Превежда Маяковски, Маршак и др. руски поети. Пише есета, посветени на класици: Еминеску и др. Заместник-главен редактор на в. „Молдова сочиалистэ”. Издава „Избрано” през 1983 и 1987 г. Член на КПСС от 1961 г. Председател на Съюза на писателите на Молдова (от 1965). Лауреат на Държавна награда на Молдавската Съветска Социалистическа Република (1974). Бил е председател на Върховния Съвет на Молдовска ССР. Заслужил деятел на изкуството на Молдова (1983). Застрелва се с ловджийската си пушка на 17.02. 1987 г.
Публикации:
Поезия:
ЩЕ ПОСАДЯ МАСЛИНА…/ превод: Иван Милчев/ брой 42 юли 2012
РОНДО НА ТИШИНАТА/ превод: Димитър Василев/ брой 43 септември 2012
БАЛКАНЪТ КАМЕНЕЕ/ превод: Николай Зидаров / брой 45 ноември 2012
