Владислав Шак

превод: Вътьо Раковски

НОЩ В ОБОРИЩЕ

12 април 1876

Лежеше месецът върху тревата:
на ската там, на огъня в кръга,
където гайди са ечали. Пазеха гората
сега въоръжени хора пред врага.

Изричаше поп Груйо Бански в тишината
на съзаклятниците страшните слова.
Бенковски, воеводата, по детски свято
на тази клетва пръв се позова.

Змия огромна, съскайки в тревата,
на Волов във нозете припълзя.
„Не вярвам в суеверия, но има тук предател” -
изрече сухо той и с меча я закла.

Поп Груйо тъжно каза; „Участ зла!”

И хукна Ненко от Балдево през гората.

ТОДОР КАБЛЕШКОВ

Познал добре на рая суетата,
разпалваше борба за свободата:

„Убит е падишахът, Стамбул е във плам,
светът ще чуе на отмъщението стона.
И силите в света, за болки глухи, знам,
от страх ще потреперат върху трона.
Кръвта ще хвърли Стамбул във войната,
тъй само ще падне тъмното господство на чалмата!”

Най-трезвият! Предчувствуваше в борбата
и отмъщението на сганта за свободата.

Апоостол бе - позна той мъките Христови:
ревяха робите „осанна” - той вървеше във окови!

В окови окован, със стиснати зъби,
един куршум заптийски в главата си заби.

ЧЕРЕШОВОТО ТОПЧЕ

От сбирките музейни, стари
и на царете от мощта,
от дивните оръжия, ханджари,
които в гроб е крила вечността,

от петвековната жестока рана,
чиято жертва беше беден роб,
плодът на наивността най-скъп ми стана:
прославеният панагюрски топ.

Череша стара! Пукна, гръмна,
от изстрела убиецът изтръпна,
чалмите ужас разлюля.

За падане на мюсюлмана
това бе увертюра само,
финал - ревът на руските дула.