Владислав Шак
Владислав Шак (Vladislav Sak) е чешки и български поет и писател. Роден през 6.06.1860 г. в село Налжови (Nazlovice), Чехия. Завършва Техническия университет в Прага. Завършва гимназия в град Плисек (1871-1878), учи 6 семестъра във Висшето техническо училище в Прага (1881). През учебната 1882/1883 г. пристига в Сливен по покана на директора на гимназията Васил Атанасов, който се познава с Шпак от Политехниката в Прага. Учителства в Сливен до 1886 г. - преподава физика и математика. После е учител в Софийската мъжка гимназия (1886-1907) и извънреден преподавател по математика в Софийския университет от 1.10.1891 г. до 31.05. 1894 г. В СУ чете лекции по сферична геометрия, алгебрически анализ, аналитична геометрия, алгебра. Член-основател на Българското физико-математическо дружество, на Чешкото дружество „Чех” в София и негов дългогодишен председател, член на настоятелствата на „Славянска беседа” и „Славянско благотворително дружество”. У нас сътрудничи на редица чешки издания, в които публикува политически статии, преводи, критики. В изданията „Педагогически преглед”, „Народни листи”, „Ческе слово”, „Хлас народа” Шак оборва антибългарските настроения в Чехия от времето на Балканската война, пише меморандум до президент Томаш Масарик, до министър-председателя Карел Крамарж и чешкия славист Лубор Нидерле. Изявява се като автор на стихове и преводач - съставя българско-чешки и чешко-български речник, българска граматика на чешки език, превежда стихотворението „Опълченците на Шипка”, романа „Казаларската царица” и др. от Иван Вазов, произведения на Константин Величков, П. Славейков, Елисавета Багряна, които отпечатва в сп. „Славянски преглед”. Превежда на български гимназиалния учебник „Дискриптивна геометрия”. Автор на „Българското въстание през 1876″, романа „Колония”, либрето към опера и сборника „Под Витоша (Български сонети)”, които са издадени в Табор през 1905 г. с увод и бележки от д-р Алфред Рудолф. След завръщането си в Прага отново преподава в училище. Като пенсионер е почетен представител на българското министерство на външните работи и български генерален консул в Прага (1920-1932). Почетен гражданин на Сливен. Удостоен е с орден „Гражданска заслуга” ІІ степен. Умира на 19.06. 1941 г. в Прага.
Публикации:
Поезия:
