Петрус Бровка

превод: Иван Давидков

                  на К. В. Кисельов

Вървя сред кедри и платани,
пленен от снажния им ръст,
и виждам аз до океана
брези - стоят околовръст.

Стоят смутени, мили, прости,
потрепват с мънички стъбла -
като че са дошли на гости
от белоруските села.

Под клоните глава привеждам.
Така съм тъжен тоя ден.
И заедно със тях се вглеждам
натам - към моя край рожден.

Октомври 1959
Остербей, край Ню Йорк