Литературен свят

Иван Давидков

снимка: Румяна Чапанова

Иван Давидков Иванов, български поет, белетрист, есеист е роден в село Живовци, Монтанско, на 09. 03. 1926 г. Когато е на седем години, умира баща му. Малкият Иван работи като каменар по пътищата, за да припечели и да си купи учебници. Издържайки се сам, завършва първоначално училище, гимназия и университет. Завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1951). За пръв път печата през 1946 г. във в. “Септемврийче”, подава му ръка тогавашният главен редактор на списанието Асен Босев, който пръв публикува негови стихове. Член на СБП (1949). Редактор в Радио София, главен редактор на “Родни простори” (литературно приложение на в. “Септемврийче”), редактор в списанията “Пламъче” и “Славейче”. Главен редактор на издателство “Български писател” (1968-1990). Автор на стихосбирки за деца и юноши: “Знаме с петолъчка” (стихове за деца, 1949), “Трамвай” (1950), “Украинецът с бялата хармоника” (1951), “Дружно напред” (стихове за пионери, 1953), “У дома” (стихове за юноши, 1956), “Огърлица” (стихове за юноши, 1957), “Съзвездието на светулките” (стихове за юноши, 1961), “Утринни влакове” (стихотворения за юноши, 1964), “Под лозницата” (стихове за деца, 1967, 1983), “Ден с чучулигови криле” (стихове за юноши, 1967), „Мостове от облаци“ (избрани стихотворения за юноши, 1969), “Пътеките на зорницата” (1972), “Момче с фенерче” (1981); на поетичните книги: “Рамо до рамо“ (1953), “Светлина от скрежа” (1957), “Днепър под моя прозорец тече” (1960), “Радостта стои на всеки праг” (1962), “Крила и корени” (1964), “Песни и балади” (1965), “Хълмове под вечерницата” (1966), “Стихотворения” (1968), “Тракийски могили” (1968), “Озарение” (1970), “Каменоломна” (1972), “Наздравица за звездопада” (1972), “Бял кон до прозореца. Танц на кипариси” (1975), “Избрани стихотворения” (1976), “Молитви за длетото и камъка” (1977, 1980), “Стихотворения” (1977), “Искам да ти подаря“ (1977), “Владетелят на нощните слънца” (1981), “Око на птица” (1982), “Корида” (1984), “Мелодия за флейта” (1984), “Лирика” (в два тома, 1986), “Отлитането на скорците” (1987), “Морето” (1988), “Термопили” (библиографско издание, 1988), “Къпането на нимфите” (1990), “Може би сбогом” (1992), “Избрана лирика” (1995), “Избрани произведения” (в два тома, 2008); на книгите с проза: “Кооператив “Победа”” (роман, 1953), “Далечните бродове” (повест, 1967), “Къшей хляб за пътника” (повест, 1971, 1974), “Вечерен разговор с дъжда” (1973), “Сбогом, Акрополис!” (1976), “Билет за Бретан” (1977), “Балада за самотните мореплаватели” (1979), “Проза” (1979), “Рифовете на далечните звезди” (фантастика, 1981), “Зимните сънища на лъвовете” (1982), “Лодката на Харон” (1987); на есеистичните сборници: “Полетът на стрелата” (1985), „Мелодия за флейта“ (1985), “Нощно виолончело” (1989), “Кафенето на клоуните” (1995), “Което не успя да кажеш” (библиографско издание, 2003). Живописец и колекционер на картини. Превеждан на полски, руски, английски, френски, чешки. Преводач от руски, украински и белоруски. Носител на Национална литературна награда “Пейо Яворов” (1988). Умира на 06.08. 1990 г. в София. Баща на издателя Борислав Давидков.

Иван Давидков

Архив

Страници

Авторски права

Статистика

Анотации