ПОЕТИ ОТ БЕЛAРУСИЯ
превод от руски: Георги Ангелов
***
Бих искал на улицата да ви срещна
в тиха синя нощ
и да ви кажа:
«Виждате ли ярките звезди,
ясните звезди на Херкулес?
Към тях лети нашето слънце
и земята - след него.
Кои сме ние?
Само странници - спътници сред небесата.
Защо тогава на земята
са свади, разпри, болка, горест,
ако всички заедно летим
към звездите.»
—————————–
ГОСПОДАР И СЕЛЯНИН
Господарю, благодаря, за новината,-
че не на три кита се държи земята.
Но ми се струва - откровено, без лъжи -
че тя на нашият гръб се държи.
БРЕЗИ
Войната със
тътнежи адски
понесохте
околовръст.
Врагът ви кръсти със
снаряди,
а вие него -
с бели кръстове.
***
Пътят за вкъщи…
Всички пътища,
по които ходих и пътувах,
поглъщат всички
пътища за вкъщи.
—————————–
***
Всеки,
който е дошъл на този свят,
не подминава участта:
всички без изключение получават
двата най-големи подаръка -
живот и смърт.
—————————–
***
На крачка от успеха
ще спра,
минута до победата
ще потъна в себе си…
Приятелите ще въздъхнат и ще отминат,
животът ще се усмихне и ще спре до мен.
—————————–
***
Огледах се -
по дирите ми тича някой:
сухи листа.
—————————–
***
Дома събориха.
Градината остана.
И веднага дърветата остаряха!
—————————–
***
За да разбере себе си -
мисълта
се дели на две части:
едната става ловец,
другата - беглец,
и се постига,
когато загине.
—————————–
***
Колкото и да се стреми дървото
към небето,
няма да го достигне…
Но може би
няма никакво друго небе,
освен самия стремеж.
—————————–
***
Кълнче, за пробиеш
асфалта,
всички пешеходци
ти правят път,
като на голямо дърво.
—————————–
***
За вечността си мислех.
Черно-червена пеперудка
долетя,
кацна на ръката ми,
с мен се замисли.
—————————–
***
Край нощния перон
толкова тъжни фенери,
като че са дошли
някого да изпратят,
а не могат да си спомнят - кого.
—————————–
***
Видях на улицата, в мрака,
човек,
много приличащ на моя
покоен баща.
О, как ми се искаше
да тръгна след него,
о, как ми се искаше да го попитам:
кой е?!
—————————–
***
На заскрежения трамваен прозорец
някой е написал:
«Обичам те».
Всички поглеждат света
през тези думи.
—————————–
***
Не бързайте, километри:
не съм преминал още
този път
с душа.
—————————–
***
Чернеят на склона
ивици и петна:
автопортрет на огъня.
—————————–
***
На разсъмване излязох от къщи
и цял ден вървях
по посока на слънцето.
Колко грапав се оказа
пътят ми!…
—————————–
***
Крива ябълка в полето -
иска да избяга
от мястото,
където са я посадили?!
—————————–
***
Спори с вълната вълна:
търпеливо
ги изслушва дълбочината.
—————————–
***
Пчелата отлита.
«Вече?!.» -
потръпва цветето.
—————————–
***
Ябълка падна.
Клонката
се опитва да намери
изгубеното равновесие.
—————————–
***
Камбана зазвъня:
пространството
намери център.
—————————–
***
Вятър и сняг.
Жал ми е
да ви оставя в полето,
мои следи.
—————————–
***
Гръм падна
и веднага
стихнаха всички гласове:
заговори небето.
—————————–
***
Водя по селската улица
от болницата
старата си майка -
старостта си
водя.
—————————–
***
Едва се вижда, а изпълни
цялото небе.
Чучулига пее.
—————————–
***
Бреза до църква -
две бели форми
на красотата.
*
Някой викаше,
а аз отминах…
Той плаче и плаче в мен.
*
Есенно листо на земята -
още едно напомняне:
и ние на нея сме гости.
*
Цъфти на боклука вишна…
Какво е повече в душата:
Радостта? Тъгата? Не зная.
*
В майчината празна къща
стоя - ни гост, ни стопанин…
Прости ми тъгата си, къщице!
*
И лъжата подсладена
надвива истината,
ако е горчива.
***
На корените им омръзна
да се трудят под земята.
Да се мъчат само затова
някаква корона
самовлюбено
да витае в небето?
Ураганът веднага
улови настроението на масите.
И сега корените
се къпят в синева.
Завинаги обърнати дървета.
Непроходими дебри
от криви ръце
и сгърчени пръсти.
Те трескаво опипват небето
в търсене на спасителна почва.
Безсмислица,
плашеща със своята възможност.
Даже слабият вятър
цяла гора
ще повали
тогава.
ГОРА
Гората е онова, което е останало от Адам и Ева.
Гората е Храм, в който не всеки се моли.
Гората е остров в морето на цивилизацията -
на брега му седи горски човек, който не виждаме.
Гората е зелен взрив и никой няма да се скрие от него.
Гората е изкушението да тръгнеш и да не се върнеш.
Гората сме ние.
***
Толкова обичам живота
че не ми е страшно да умра
На другите оставям
място на земята
Всички облаци тук
в търсене на Отечество
И всички камъни
обкръжени от цветя
И твоите бели следи в снега
тук няма да изчезнат
Но ще се изгубят
черните следи на твоята измяна
—————————–
***
В тревата на брега на Припят
играе моето детство
Плува към бялата лилия
Гледа водното конче
И не знае
че това е последното детство
без Чернобил
—————————–
***
Подари ми кактус
Благодаря
Милион кървави розички
в ръцете ми
—————————–
***
Ако не бяха дърветата
небето
пътищата
есента
кой би слушал
как пея?
Без глас
слух
само с душа
—————————–
***
Всеки мой стих
има свое лице
И само бръчките му
са мои
—————————–
***
Започнах често да поливам цветята
поглеждайки към улицата за теб
Цветята се задавиха
от моето очакване
Сега дори се страхувам да погледна
през решетката мъртвите стъбла
—————————–
***
В лабиринта на прозрачната тъга
се заблуди любовта ми
Повече изход не търси
Колко много е тъгата в живота
Колко малко - прозрачността
—————————–
***
Даваш ми надежда
Последна стотинка
на скитника
Но погледа ми
не можеш да издържиш
—————————–
***
Снежната жена
се топи
от жаркото слънце
А аз от студ
Ето че свърши
нашата зима
—————————–
***
Езиците на пламъка
стават още по-яростни и червени
когато слънцето го гали
Дори на огъня
не винаги достига топлина
