Георги Бакалов

Георги Иванов Бакалов (27.11.1873, Стара Загора - 14.07.1939, София) е български литературен критик, публицист, общественик, историк, специалист по въпросите на българското Възраждане, преводач. Учи в мъжката гимназия в Пловдив, но е изключен за ученически бунт. Завършва гимназия в Сливен. Член на БСДРП (1891), член на БКП (т.с.) (1920). Следва естествени науки в Женева (1891-1893), където се сближава с Плеханов, завършва с титлата “лисансие по ествествени науки”. След завръщането си в България учителства около 5 месеца във Врачанското четирикласно училище (1893), и около 6 месеца в Сливенската непълна гимназия (1894), където редактира в. „Сиромашки защитник”, впоследствие преименуван от него на „Работнически другар” (1894-1895), урежда библиотека, издавана от Георги Тилев. Уволнен като учител, през 1897 г. се мести във Варна, където редактира сп. „Работнишко дело” (1903-1905), създава издателство и издава „Комунистически манифест” на Маркс (1900), трудове на Плеханов, антологиите „Лъчите на поезията” (1901), „Към свобода” (1902) и др. От 1905 г. живее в София, създава издателство „Знание” (1905-1921), редактира списанията „Съвременник” (1908-1910), “Борба” (1913-1914 и 1919-1920) и сп. „Начало” (заедно с Харлаков). Живее около 1 г. в Лондон, участва в конгреси на ІІ Интернационал. След завръщането си отново се заема с писане на книги, преводи и издателска дейност. През 1923-1925 г. редактира сп. „Нов път”. От 1925 до 1932 г. живее в чужбина - Москва, Париж и отново в Москва. Публикува в няколко московски списания статии за Христо Ботев и др., редактира сборник с българска проза, „Стихотворения” на Христо Ботев (на руски език) и др. Член-кореспондент на АН на СССР (1932). През 1932 г. се връща в България, редактира литературното сп. „Звезда” (1932-1934), сп. “Нова литература” (1935), преименувано после на “Мисъл” (1936), урежда библиотека „Знание”. Превежда от различни езици 287 книги. По-важни произведения: “Българската литература и социализмът” (1911), „Иван Вазов. Критически етюд” (1911), “Христо Ботев социалист” (1919),  „Иван Вазов и социализмът” (1920), “Христо Ботев и пролетариатът” (1920), “Литературни очерки и бележки” (1921), „Беседи по изкуството” (1924), “Нашите революционери: Раковски, Левски, Ботев” (1924) ,„Ораторското изкуство за работници” (1924), „Сергей Нечаев и Христо Ботев” (1924),  „Български писатели и книги” (1924), „Писатели и книги” (кн. І и ІІ, 1925),  „Великани на мисълта и делото” (1925), “Чужди писатели и книги” (1925), „Христо Смирненски” (1925), “Д. И. Полянов пролетарски поет ли е?” (1933), „Алеко Константинов и Бай Ганю” (1934), „Васил Левски” (1934), „Г. С. Раковски” (1934), „Н. Г. Чернишевски” (1934), „Против меншевизма в литературознанието. Критика и самокритика” (1934),  “Христо Ботев” (1934), „Бачо Киро” (1936), “Очерки по българското национално-революционно движение” (1936), “В защита на Христо Ботев” (1937), „Заветите на Българското Възраждане” (1937), „От Пушкин до Смирненски. Литературни очерки” (1937), „Руските приятели на Христо Ботев” (1937),  „Христо Ботев критик” (1937), „Априлското въстание и Бенковски” (1938), „Бунт против Левски” (1938), „Днешната българска литература. Критически очерки” (1938), „Пълен руско-български речник” (1938), „Речник на чуждите думи” (1939) и много преводи. Негови „Избрани произведения” се появяват през 1953 г., а „Избрани произведения” в 4 т. - през 1963-1964 г.


Публикации:


Публицистика:

НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ/ брой 122 ноември 2019

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ/ брой 122 ноември 2019


Преводи:

Николай Некрасов - АХ, СЪРЦЕ, ТИ ЗАЩО СЕ РАЗПАЛИ?/ брой 44 октомври 2012