Георги Бакалов

Из „Литературни очерки и бележки” (1917)

Жив е той, жив е…

Около смъртта на Ботева се е създала една легенда, както и около тая на Хаджи Димитра. Легенди се създават за големи хора. Съвремениците, които са възлагали на тях надежди и упования, не искат да ги изгубят, те мъчно се прощават с тях, не могат да си представят, че са осиротели. Приживе, още млад момък, Ботев е бил център на хъшовска компания, за изхранването на която той се е грижил, както и за закрилата й от румънската полиция. Млади и стари са го обичали, обожавали. Своето уважение са изразявали с почтителната титла: бай Христо, батю Христо.

Най-големият човек на емиграцията, нейният обединител чрез песните си, вожд на революционната партия, тръгнал с ентусиазъм да помага на въстаналия народ, и изведнъж: загинал! Не, това е невъзможно! Той не е убит, не е загинал, жив е той, жив е…

Новините са се предавали крайно мудно. Например, Васил Левски е обесен на 18 февруарий 1873, а Юрдан С. Наумов пише на Панайот Хитова на 12 март от Белград: „От същото място ми явяват един лошав глас, т. е. че дяконът Л. (Левски) е обесен, - а предаден от Г. Ценовича из Букурещ (???!!!). Но дано не излезе това истина? За уверение и това писмо Ви го испроваждам.” (1) Мудността на предаване събитията може да стане, и то само донякъде, понятна сега, при хилядите спънки, които войни и блокади създадоха на народите.

Априлското въстание избухна на 20 април и за десет дни угасна. Когато Ботев на 16 май преплава Дунава, контрареволюцията бе създала ужасната атмосфера на страх, апатия, предателство, а той очакваше да го срещнат с открити обятия. Ботев не знаеше, че е закъснял.

При тона бавно разнасяне на събитията прибавете: след разбиването на четата му и неговата смърт, останките се разпиляват в разни посоки, едни попадат в ръцете на властта, други се спасяват, никой не мисли да установява точните данни за смъртта на Ботева. При тази неопределеност, неяснота на положението, най-естествено е било в революционните емигрантски кръгове, да се вярва, че Ботев продължава своята борба, а фантазията е въплотявала тази борба в успехи и победи. „Жив е той, жив е” - кънтяла е песента не вече за Хаджи Димитра, а за неговия поет.

Иван С. Докторов (2) разправя, че в Сърбия била образувана чета от 51 въстаници, за да търси Ботевата чета и се присъедини към нея. Тя минала границата при Зайчар на 12 юлий, значи близо два месеца след Ботевата смърт, като е била уверена, че той е жив и че четата му се бори още в Балкана. На 22 юлий пристигнали в Орханийския балкан; там „повикахме един от овчарите и го разпитахме за Ботевата чета. Той ни разправи, че тая чета още при появяването си била разпръсната и пр.” (стр. 18).

Нека видим сега, какви сведения ни дава печатът разбира се - емиграционният, за Ботева и четата му.

Излизащият в Болград в. „Български Глас” пръв, още на 25 май 1876 (година I, брой 6), казва: „Пишат ни от Свищов, че Христо Ботйов Петков се появил с една чета възстаници в Ряхово, което е на Дунава срещу Бекет. Тия храбри юнаци сичките бяха облечени в българска народна форма и с левове на шепките им, запалиха Ряхово и като се присъединиха с жителите, заминаха за Враца и Плевен”. Тук редакцията бележи: „Браво, българе. А чифутската Neue Freie Presse няма ли пак да се провикне от горите галилейски, че българските въстаници, които биле на число до 20,000 души, че биле сичките в един миг избити от електрическото юначество на голите пилавчие? Ние ще явим на сичките ония господа, които са мислиле и говориле за храбрия г. Ботева, че е бил шарлатанин, да си земат думата назад и да му пожелаят добър успех. А вие, г. П. Д. Катранов, като какво си мислите вие сега така, я ни пришушнете на ухото. Такива ли са вашите шпиони и народни предатели? Пуста сопа. Да си земите мръсните думи назад”.

На 8 юний редакцията смята Ботева между живите, и в уводна статия (брой 8) казва: „…сичката надежда и спасение на Босна, Херцеговина и на България днес зависи от нашите млади юнаци и от техни храбри войводи, които са: Карагеоргиевич, Петкович, Христо Ботйов, Дюстабанов, Кабакчиев, Търнев и пр., които са прежалиле сичко на този свят и са се решиле юнашки да се борят с турчина за свобода и Отечеството, за своя си мил и угнетен народ”.

В брой 9 от 15 юний е поместена дописка от Търново (датирана 29 май): „Четата на храбрия Христю Ботйов, която носи названието Свети Георги, е имала твърде големи успехи и е стигнала близо до София”.

В същия брой са поместени „верни и точни сведения” за слизането на четата върху българския бряг. В речта, която войводата държал по тоя случай, са вмъкнати думите: „А нашата храбра чета ще носи името Свети Георги”.

В отдела „Български известия” на брой 10 от 22 юний се казва: „От Русчук ни пишат, че четата на Христю Ботйова нападнала при Враца на турските войски, които състоели от четири баталиона редовна войска и от 400 башибузуци. Сбиването е било страшно. То се наченало по 6 часът сутрин, траело цял ден и се свършило в 6 часът подир обед. Това сбиване, казва дописникът, било едно от най-сериозните. В него сбиване са паднали много турци мъртви на бойното поле, комендантът на войската бил принуден да се отдръпне назад и едвам можал с половината си войска да се избави жив. От българските войници паднали около 95 души, имало и 39 ранени. Победата зарадвала и въодушевила българските въстаници и ги подбужда към нови нападения”.

След месец (в брой 14 от 20 юлий) в отдела „Книжовни известия” се съобщава, че Киро Тулешков е написал драма под заглавие „Българското въстание в България на 1876 година”: „Ние съветваме г. Тулешкова да напечати тая драма колкото е възможно по-скоро. Тя представлява съзаклятието и избухването на въстанието в Панагюрище под предводителството на войводата Георги Търнев (Бенковски - Г. Б,) и заключава с Цанка Дюстабанова и Христа Ботйова”.

Не е съвсем ясно, смятали ли са Тулешков и редакцията на „Български Глас” към тая дата Ботева за още жив или не. След нови четири месеца (брой 30 от 20 ноемврий), т. е. тъкмо полугодие от смъртта на Ботева, вече определено се говори за неговото загинване: „Излязло е обявление за книгата „Жизнеописанието на Христа Ботйова” от г- на Кира Тулешкова. Христо Ботйов загина храбро, неустрашимо, славно за отечеството ни - България, заедно с неговите неустрашими юнаци” (3).

Най-автентично свидетелство, че е жив, ни дава Иван Вазов, който към стихотворението си „Подъл ли е българският народ”, датирано Букурещ 31 август 1876, бележи: ,,Мътни слухове се носеха за Ботева, уж че бил жив още и се скитал с дружината си по тия места” (Витоша или Янтра (3).  Стихотворението е печатано първом в браилския вестник „Възражданье” (брой 19 от 19 октомврий - 1 ноемврий 1876). Вазов се обръща към войводата:

О! Ботев храбрий! Душа велика!
Къде се скиташ с другари твои?
В кои долини, в кои усои?
Дали там, дето днес Витош вене?
Ил там, де Янтра печално стене?

Колко е жилава легендата, че Ботев е жив, се видя почти четвърт век след смъртта му. Прокудени арменци пръснаха слух в 1898 година, че Ботев бил жив, на заточение в Диарбекир, но скоро щял да се върне. Мнозина повярваха. Като по-близък до тоя слух, - понеже тогава живеех във Варна, дето бяха слезли много арменски бежанци, - помня, че получавах от други градове запитвания, и дори една телеграма: истина ли Ботев е жив?

Самата му жена, - според свидетелството на И. Я. (4), - повярвала тоя слух: „И когато преди 8 - 9 години като молния се разнесе вестта, че Ботйов е жив, жена му, упоена от една тревожна, велика радост, - вярваща повече от всички, че той не е бил никога ранен смъртоносно, че той е живял досега някъде, - готвеше да му представи най-голямото богатство на света - Иванка, която следваше тогава в Швейцария. - Аз си изпълних дълга, с гордо чело ще се ява пред него, - викаше тя, вярваща…”

Отидоха си оттогава и Иванка, и Венета. А той, който падна убит преди десетилетия, той още живее.

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира…

——————————

Бележки:

1. Архив на Възраждането. Том I. Документи по политическото възраждане. Под редакцията на Д-р Д. Т. Страшимировъ. София 1908, стр. 492,

2. «Записки по движенията на първоначалните доброволчески чети в сръбско -турската война и подробно описание на неизвестната досега чета от 51 человека, която се движила с цел да търси четата на Христо Ботева и се присъедини към нея (през 1876 година)» - от Иван С. Докторов, член от същата чета. - Пловдив, 1891 год.

3. Не ни е известно да е излязла било пиесата, било жизнеописанието от Тулешков. В брой 35 от 5 февруарий 1877 в „Български Глас” е поместено едно „частно обявление от Михаил Т. Мумджиев, в което се молят „ония господа, на които са изпроводени обявления за брошурата „Животът на Христа Ботйова”, за да ни ги изпратят колкото се може по скоро, защото брошурата излиза вече изпод печат, а ние не сме получили от сичките места обявленията”. Вероятно този „Живот” ще да е Тулешковото „Жизнеописание”. И за него не ни е известно, дали е излязло изпод печат. Не се споменуват и в „Българския книгопис за сто години” на А. Т.-Балан.

4. „Тъгите на България”, стр. 19 - 20.

5. Гл. биографичните чертици за Иванка Ботева в „Съчиненията” на Христо Ботева, редакция Ив. Клинчаров, София 1907, стр. XII - XIII.