Георги Бакалов

Из „Литературни очерки и бележки” (1917)

Г-н Ат. Шопов е поместил в Сборника на Академията една студия озаглавена „Из живота и дейността на Д-р Ст. Чомаков по черковния въпрос и възраждането”. Заглавието доказва, че това не е биография в пълната смисъл на думата, а само материали за биография. Самите документи към този първи опит да се осветли ролята на Д-р Чомакова в извоюването на независима българска черква ще съставят втора част на споменатия труд.

В наше време се помина Д-р Чомаков - в края на 1893 год.; погребан бе тържествено, с участието на официалните власти. Но в непродължителното време от неговата смърт до днеска той биде основателно забравен. Собствено, още приживе той бе забравен, като изместен от живота ветеран. Идеите, на които той бе посветил живота си, бяха отдавна вече или осъществени, - а главната от тях бе духовната независимост от Фенер, - или смъртно сразени, - каквато идеята му за сливането на българския иарод с държавата на османлиите. Толкоз по-спокойно може да се разгледат животът и дейността му, и г. Шопов е избрал добро време, което при това съвпада със столетие от рождението на Д-р Чомакова (роден 1819 г.).

Голяма част от своето изследване г. Шопов посветява на икономическите фактори на нашето възраждане, - не откъснато, а във връзка със задачата си да осветли дейността на Д-р Чомакова. С право той заключава, че „това възраждане се подема главно след икономическото повдигане на новосъздаденото в края на осемнадесетия и началото на деветнадесетия век българско гражданство и след по-доброто организиране и успех на българските еснафи”. Върху тази почва поникват първите идеи за национално обособяване, отначало и за едни обществени елементи - само духовно по-късно и за нови елементи - също така и политическо обособяване. Които се спряха само на първото, те са известни като черковници; които отидоха по-нататък и поискаха политическо откъсване от турската империя - стигнаха на противоположния край и замениха екзарха с Караджата. Взаимните много остри горещи и страстни борби между тия две течения на времето си - днес са изживени, за да не кажем приели са съвсем друга форма, и затова могат да се осветлят безпристрастно.

На значението на Д-р Чомакова е посочил Гаврил Кръстович в рапорта си пред първия български народен събор в Ортакьой, Цариград, в началото на 1871 г., свикан за изработване екзархийския устав: „Мъките бяха големи, защото имахме да се борим против фермани и берати, против патрици, против европейска политика. Нарекоха ни предатели, еретици, противоправителствени. Ние не чувахме. Българският народ постоянствуваше. Но трябаше деятели. Те се намериха - да са здрави! От тях най-първият е бил г. Ст. Чомаков, без когото надали щеше може да се свърши работата”.

Какви са били основните идеи на тогова, който е бил най-първият в черковната борба и „без когото надали щеше може да се свърши работата”; той сам ги е изказал в първата си реч пред същия събор и в протоколите на последния те са сведени до три точки: 1) съхранение и неприкосновеност на бащината ни вяра; 2) преданост безгранична към султанското правителство; 3) целокупност на българския народ. Първата и третата точка значеха: самостойна българска черква, еднакво независима, както от Фенер, така и от Петербург или Рим, при това обединяваща всички български краища, всички български населения. Всяко отстъпление от тази програма е срещало енергичната съпротива на Д-р Чомакова, който не се е подвоумил да влезе в конфликт с екзарх Антима, намиращ се под влиянието на руската политика и клонящ към дигане на схизмата и помиряване с патриаршията.

Безграничната преданост към султанското правителство у Д-р Чомакова не е било само опортюнизъм и замазване очи. Неговото туркофилство е било искрено, дълбоко и страстно, въпрос на непоколебимо убеждение. Никакво политическо движение, никакви комитети, чети и въстания, нито помисъл за откъсване от турската империя. Дуалистическият мемуар на букурещкия таен комитет до султана (1867 година) среща неговия протест; критското въстание на гърците не се одобрява от него; турското правителство го праща в Пловдив да събира подписи срещу решенията на цариградската конференция от 1876 г. - навсякъде и винаги Д-р Чомаков е отоманец, бди за непоклатимостта на империята. В турско-българското сближение е виждал той успехите на българския народ. „Той искаше, - казва г. Шопов, - да не се бута по никакъв начин турското владичество у нас, и ние българите да си живеем в турската империя мирно и спокойно при една самостоятелна народна черква, без никакви от нейна страна духовни връзки с цариградската патриаршия, още по-малко с руската православна черква. В една записка до правителството Д-р Чомаков иска правителството да създаде България, а не България да създаде сама себе си, и очаква свобода за българския народ, но тая свобода да не признава други източник, друго покровителство и друга цел, освен императорската воля и величието на отоманската империя”.

За поколенията след освобождението тия възгледи се виждат странни, за да не кажем раболепни, и като такива - сякаш хвърлят сянка върху моралния кураж на Д-р Чомакова. Нищо подобно! Те не са били лицемерни, а дълбоко искрени. Нито са били специфично Чомаковски, а са поддържани на времето си от мнозина, между които Д-р Чомаков е бил един от най-първите. В тия идеи Д-р Чомаков е бил затвърден от полската емиграция в Париж, Цариград и Пловдив и от английските мисии в Турция. Вярвало се е, че Турция ще закрепне с привързване на българите и чрез единение с тях, като доброволно и по инициативата на самото турско правителство им се дадат известни права. Но самите тези идеи са поникнали на българска почва. Тях Д-р Чомаков ги е получил, както казва г. Шопов, „като наследство от сродниците си Чалъковци, които всякога са били ближни на турските власти, ползували са се с тяхното доверие и са работили с тях”.

А какви са били тия сродници и на какво се дължи тяхното туркофилство? Те, както и други български семейства от други градове, са събирали беглика и са доставяли добитък за турската войска. Бегликчиите и джелепите, тия пионери на българския капитализъм, са създадени от империята, и в нейната цялост е залогът на тяхното преуспяване.

Авторът доста грижливо разглежда ролята на тоя зачатъчен капитализъм за нашето възраждане, и това е едва ли не най-интересната глава на неговото изследване. „Чалъковци и Д-р Чомаков са от Копривщица. Доходната търговия в самото начало на миналия век е било събирането, отгледването и карането в Цариград овци. Най-състоятелните хора са били джелепи, и тям се дължи въздигането във възраждането и на черкви, и на училища”. С фермани джелепите се освобождавали от мита и даждия по закарването на овците в Царнград. Правителството, за да достави месо на войската и за населението в столицата, улеснявало е събирачите и търговците на овци, а най-опитните скотовъдци са били българите. За да могат българите бегликчии да събират повече данък и да не им се укрие от погледа стока, тям се е позволявало да държат въоръжени свити и на своя отговорност, дори със съдействието на местните власти, да арестуват, глобят и бият укривателите на стоката си, па били те и най-вироглави бейове. Агентите на бегликчиите трябало да бъдат грамотни, смели, добре въоръжени, в турска носия и снабдени с добър кон. Смятали ги за царски хора, подсъдни само на своите началници, ходили из села и планини придружени от въоръжени сеймени, все българи. Оттам сравнително по-голямата интелигентност на населението в Копривщица и Панагюрище.

За материалната тяжест на бегликчии и джелепи г. Шопов привежда интересни данни. Бегликчията Петър Доганов донесъл от Албания в Копривщица четирсет катъра с пари. „Къщите му в Копривщица били като палати; той имал особни къщи за слугите си. Когато умирал, оставил на коня си един вид пенсия и заповядал да го гледат добре, да го не ездят и да го оставят да умре от собствената си смърт. При погребението конят водили след тялото му, и той цвилил”. Един познайник на автора му разправял, че когато през четиридесетте години отишъл в Цариград, заварил в Чорапчи-хан една стая пълна с торби с пари, които бегликчиите Чалъковци получили от правителството.

Със своята икономическа тяжест пионерите на българския капитализъм са импонирали и пред турското правителство, и пред българската народна маса. Със своите средства те са съдействали за постройката на черкви и отварянето на училища. От тяхната среда е излязъл Д-р Чомаков, който по образование, способности и изтрайливост е застанал начело на черковната борба.