Николай Тряпкин

Николай Иванович Тряпкин, руски поет, е роден на 19.12.1918 г. в село Саблино, Тверска губерния в семейството на селянин-дърводелец. По-късно семейството му се заселва в село Лотошино край Москва, където Тряпкин завършва училище. Учи в Московския историко-архивен институт (1939-1941). Поради влошеното си здраве не е мобилизиран, евакуиран в град Солвичегодск, където работи като счетоводител. Дебютира със стихове през 1946 г. в сп. „Октябрь”. Член на Съюза на писателите на СССР от 1955 г. През 1956-1958 г. завършва Висшите литературни курсове. Поезията му е народностна, патриотична, философска, музикална, с ритмични повторения и е свързана стилистично с руската народна песен. В творчеството си продължава линията на поета Николай Клюев. По някои от стихотворенията му е написана музика. Автор на повече от двадесет стихосбирки, първите от които са „Първата бразда” (1953) и „Бяла нощ” (1956), последната - „Задушевен разговор” (1989). За нея той пръв от руските поети получава Държавната награда на Русия. Тежко преживява разрушението на страната, публикува на тази тема редица творби във в. „Завтра” и сп. „Наш современник”. Умира на 20.02.1999 г. Eдин от големите съвременни поети на Русия.


Публикации:


Поезия:

СТАНСИ/ превод от руски: Спаска Гацева/ брой 43 септември 2012

КАК СЕ ХОРА УБИВАТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 49 март 2013

ЖИВОТЪТ МИНА…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 50 април 2013

ИЗЧЕРВИ СЕ КАЛИНА, ЗАСМЯ СЕ ЩАСТЛИВО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 58 януари 2014