Николай Тряпкин

превод: Тихомир Йорданов

***
Животът мина. Битката престава.
Да стегнем печката. Че идва студ, уви!
На спомените смутната гълчава
по вените понякога върви -
като вода във шахта на канала
изтича тя със шум зловещ.
През сумрака на вечното начало
прозорецът ми буден палва свещ.

—————————–

***
Те бяха мнозина на тази трапеза.
А сита тя беше за всички тогаз.
Държаха се речи високи и все за
добро… Ядяха и пиеха, пееха с нас.
И виж ги сега - сега са те вихър,
по-зли са от звяра дори.
Пословица стара ще кажа аз тихо:
Е, пито-платено, капак му тури!