СТАНСИ
превод от руски: Спаска Гацева
СТАНСИ
Тъмней кръвта. Ден подир ден.
Тече на времето реката.
Узряват мислите в мен
и шумовете им - в душата.
Вечерен плясък, тишина
в полето есенно ме викат.
След тайнствен шепот на бреза
духът ми като птица литва.
И виждам светлина и мрак,
купи сено из долината,
гласът на мъртвите ни пак
дочувам в жеравното ято.
Тополо пролетна, цъфти!
Шумя ти с бурите и с пуха
и със световните войни,
и със световната разруха.
Животът нрава си смени,
стихийната река - водата.
Тече, с настойка от треви,
умница - като небесата.
Засявам бащини бразди
и къщичка край тях си правя.
И брат ми тук е, не открил
захвърленото на раздяла.
До сълзи леко ми е днес,
до болка радостно да зная,
че тук съм само стрък овес
и въздухът че е безкраен.
Че по обратните следи -
в изповедта на ледохода,
на младите и стари дни -
познах великата природа.
Над дядовия ручей чух
шума на старата осока.
И като лебеда съм тук -
избрал щастливата посока.
А ТИ СЕ СЪБУДИ СЪС СМЪТНА ВЯРА
А ти се събуди със смътна вяра,
праха от теб изтупай като сън.
С Волтер и Омир бил си разговарял.
Поспри се край овчарския огън.
А ти се вгледай в косите откоси,
опитай, лют е плевелът на вкус.
Зорите на земята - вечно боси -
за теб танцуват пеперуден блус.
Били са тук касоги и шумери,
било е нявга, лъвовете спят.
А ти се събуди - на нови вери
чуй корените как в пръста кълнят.
