РУСИЯ

Николай Тряпкин

превод: Красимир Георгиев

РУСИЯ

„С една необяснима мисъл
оглеждам кроткия ти лик.”
А. Блок

В колко сънища бях! Колко шум край звездите!
Колко зими и пролети пак!
А сред мен непонятната мисъл е скрита
и видения в нощния мрак.

Пак свещта над безсънните страници тлее
в мойта скромна колибка… Но виж:
и с ливадни светкавици в мене ти зрееш,
и с цветчето на двора цъфтиш.

Към върбите далечни отново аз скитам,
към дъгите на полския брод,
като жерав самотен отново ще викам
над простора ти ширен и горд.

Ще крещя - ала отговор няма да лумне
и ще клюмна печално крила.
И ще чуя в нощта под завесата лунна,
че в гората е брадва била.

Ще те чувствам. И няма обиден да страдам.
С подвиг личен подкрепям те, Рус.
Нека с тази върба в мойта есенна старост
да тъгувам в ливадната пуст.

Тежестта на високата ръж ще ме тръпне,
като сврака ще скоча в поток.
Ти - единствен светлик в мойта дълга безпътност
и единствен мой пристан жесток.

Ще се върна към свойта самотна обител
по незнайна пътечка с добро…
Мойта мисъл - среднощната птица - прелита
и отронва над тебе перо.

1973 г.

——————————

РУСЬ

„С одною думой непостижной
Смотрю на твой спокойный лик.”
А. Блок

Сколько прожитых снов! Сколько звёздного шума!
Сколько вёсен и зим на плечах!
А со мною всё та ж непостижная дума
И всё те же виденья в ночах.

И всё так же свеча над бессонной страницей
Догорает в моей конуре…
И цветёшь ты во мне луговою зарницей
И цветком, что весной на дворе.

И опять ухожу я к ракитам далёким
И к далёким мостам полевым,
Чтобы вновь прокричать журавлём одиноким
Над великим простором твоим.

Прокурлычу - и вновь не услышу ответа,
И поникну печальным крылом.
Только снова под пологом лунного света
Застучишь ты в лесу топором.

Узнаю тебя, Русь. И не буду в обиде.
И свой подвиг свершу, как смогу.
И пускай той ракитой в осенней хламиде
Загрущу я в пустынном лугу.

И склонюсь под железом высокою рожью,
И сорокой скакну у ручья.
Ты - единый мой свет на моём раздорожье.
И единая пристань моя.

И вернусь я к своей одинокой светлице
Никому не известной тропой…
И летит моя дума - полночная птица
И роняет перо над тобой.

1973 г.