Ашот Граши

превод: Григор Ленков

Веднъж, минавайки унесен
по улиците на Шираз,
Хазфез дочу позната песен
и мъка го обзе тозчас.

С газелата му най-любима
се гавреше един зидар.
В душата му неутешима
се разгоря велик пожар.

Хафез се втурна при зидаря
и със ръце, с нозе, сърдит,
започна лудо да събаря
иззидания чуден зид.

- Хафез, защо рушиш стената?
Градих я с много пот и труд,
а ти връз нея - за отплата -
нахвърлил си се като луд.

- А мигар моят труд е лесен -
от думи песни да редиш?
А ти любимата ми песен
преиначаваш, кепазиш.

- Прости ми ти греха, човече! -
зидарят мило се засмя.
И звук в газелите му вече
той да поправи не посмя.