Ашот Багдасарович Граши (псевдоним; истинска фамилия Григорян) е арменски съветски поет и преводач. Роден на 9 (22).5. 1910 г. в семейството на работник в нефтената промишленост в село Мец Тахлар, Мартунински район (по други сведения - Баку). Публикува от 1929 г. Завършва факултета по история на Ереванския държавен университет (1933). В периода 1933-1946 работи в библиотека „Ленин” в Баку, във вестник „Комунист” в Баку. През 1946 г. се установява в Ереван. Член на Съюза на писателите на СССР от 1935 г. Член на КПСС от 1941. Стиховете в сборниците му „Вход” (1934), „С народа” (1938), „Лирика” (1938) са проникнати от жизнелюбие и патриотизъм. Стиховете му са посветени на природата, на дружбата между народите. В следващите му сборници стиховете на Граши се отличават с естествената си интонация: „Военна лирика” (1942), „Моя пролет” (1946), „По пътищата на победата” (1947), „Под звездата на братството” (1949), „Песента лети по света” (1952). Лиризмът и гражданското чувство са присъщи на стиховете му, темите за дружбата между народите, борбата за мир („Поема за моята любов”, 1954; „Седем песни за дъгата”, поема, 1961, и др.). Превежда на арменски език Пушкин, Низами, Физули, Петьофи и др. Съчинения в руски превод: „Планините пеят” (1946); „Войници на мира” (1952); „Стихове” (1960), „Дърветата сменят листата си. Лирика 1934-1964. (1965); „Къде си, планета на любовта?” (1968), „Пролетна галактика. Лирично пътешествие” (1969), Сестра на слънцето” (1972). Носител на орден „Червено знаме” и орден „Почетен знак”, както и на медали. Умира през 1973 г. Баща на известния шахматист Карен Ашотович Григорян (1947-1989). Посмъртно е публикувана книгата му „Легенди за моята Любов” (поеми и стихове, 1983)

Публикации:

Поезия:

ПОПЪТНА ПЕСЕН/ превод: Марко Марков/ брой 34 ноември 2011

ХАФЕЗ И ЗИДАРЯТ/ превод: Григор Ленков/ брой 43 септември 2012