Валентин Сорокин
Валентин Василиевич Сорокин, руски поет и преводач, е роден на 25. 07. 1936 г. в село Ивашла, сега в Башкирия. Роден в многодетно семейство на горски пазач. Работи 10 г. на кран в Челябинския металургичен завод. Завършва вечерна гимназия и минно-металургичен техникум. Завършва Висшите литературни курсове в Москва (1962-1965). Член на СП СССР (1962). Член на КПСС от 1965 г. Работи в сп. „Волга” в Саратов (1965-1967); в сп. „Млада гвардия” в Москва (1968-1969); главен редактор на издателство „Съвременник” (1971-1981). От 1983 г. е заместник-ректор на Литературния институт „М. Горки”. След разрушаването на СССР е съпредседател на Съюза на писателите на Русия, после е заместник-председател на изпълкома на Международното общество на писателските съюзи. Един от най-ярките руски поети. Творчеството му е дълбоко патриотично, народностно, реалистично. Сборници с поезия „Мечта” (1960), „Русия ми дари сърцето” (1962), „Не познавам покоя” (1962), „Лирика” (1966), „Разговор с любимата” (1968), „След жеравния глас” (1972), „Езерна страна” (1976), „Искам да бъда вятър” (1982), „Ние двама” (1987), „Обещание” (1989), „Бъди с мен” (1996), „Лице” (1997), „Кръстът на поета” (очерци, 1998, 2006), „Безсмъртният маршал” (2000), „Обида и болка”, кн.1, „Оставете ни на мира!” кн. 2: (очерци, 2002), „Макаци в полумрака” (очерци, 2010), „Здравей, време!” (2010) и мн. др. Носител на Държавната награда на РСФСР „М. Горки” (1986), Международната награда „М. Шолохов” (2000), наградите „Василий Фьодоров”, „В. Тредиаковски”, „Ал. Твардовски” и др. Стиховете му преведени на много европейски езици, на арабски, японски и хинди.
Публикации:
Поезия:
СТИХОТВОРЕНИЯ/ превод: Дафинка Станева/ брой 58 януари 2014
РАЗБРАХ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 86 юли 2016
БЕЛИЯТ ХРАМ/ превод: Елка Няголова/ брой 104 март 2018
ВЪРБА ЛИ? НЕ, А ДИМ ЗЕЛЕН…./ превод: Елка Няголова/ брой 113 януари 2019
Публицистика:
СЛОВО ЗА ПРИЯТЕЛЯ/ превод: Татяна Любенова/ брой 43 септември 2012
