РАЗБРАХ
превод: Красимир Георгиев
РАЗБРАХ
Обяздвам коня на съдбата аз
с юзда без суета и страх излишен,
разбрал, че подлеци безчет край нас
в света като близнаци си приличат.
Препускай ти, мой кон, през стръмен бит,
от прага на кръвта напред носи ме,
под бронзови копита да кънти
тоз тежък руски път към дни незрими.
Ще оцелея, изтърпял позор,
ще превъзмогна раните съдбовни,
в мъгливи бъднини ще вижда взор
звездата на сполуката отново.
Препускай, мой кон, нашите седла
неотстъпчиви пред беди са, ето
отново чуждоземната стрела
към мен пропява близо до сърцето.
Но не улучва - свойте чакай днес,
от чуждите дори са по-опасни.
Там, в здрача на притихналия лес
ни вляво да обиколиш, ни вдясно.
Препускай, мой кон, в път открит лети,
посланик съм на майката и Бога.
Под бронзови копита да кънти
тоз труден път - към пътищата много!
ПОНЯЛ
Беру коня судьбы я под уздцы
Без суеты и лишнего испуга,
Поскольку понял: в мире подлецы,
Как близнецы, похожи друг на друга.
Скачи, мой конь, через неровный быт,
Неси меня от кровного порога,
Пускай гудит под бронзою копыт
Тяжёлая российская дорога.
Я выживу и выдюжу позор,
Превозмогу обиды роковые,
В туманных далях различает взор
Звезду удач, пожалуй, не впервые.
Скачи, мой конь, непросто из седла
Нас вышибить, мы цепки до предела,
Вон снова иноземная стрела
Почти под сердцем у меня пропела.
Но промахнулась - ожидай своих,
Они чужой не легче, не добрее.
Там, в сумерках, сторожко лес притих,
И ни левей объехать, ни правее.
Скачи, мой конь, отважным путь открыт,
А я посланник матери и Бога.
И пусть гудит под бронзою копыт
И эта - не последняя дорога!..
2009 г.
