СЛОВО ЗА ПРИЯТЕЛЯ
(75 години от рождението на поета Вячеслав Богданов)
превод: Татяна Любенова
Вячеслав Богданов се изправя пред нас - стегнат човек, цялостен и духовен, а като поет - с безусловна надареност и рядка нравственост, което и определя съдбата на художника: талант и воля за честност, съвестност и труд, положени върху прага на бащиния дом, земята руска.
Вячеслав Богданов беше много руски човек и безпощаден руски поет. Него, без съмнение, трябва да го поставим в този златен кръг на руските поети, рано и трагично простили се с живота, в кръга на Дмитрий Блински и Николай Анциферов, Анатолий Передреев и Николай Рубцов.
Селското момче от Тамбовския край идва през 1953 г. в Челябинския металургичен завод, където става най-знаменития поет на Урал, а през 1975 г. загива в Москва.
Рижав бряг от тревата обгърнат,
не личат тук от никой следи.
И не зная кой е обърнал
камък черен до тъмни води.
Ние не можем и вече никога няма да можем да покажем с пръст - през какъв черен камък се е “спънала” и не е прекрачила кратката пътека на поета, черни камъни има на пътя не само на руския поет, но и на руския народ - много, затова трябва да благодарим на Вячеслав Богданов за сътвореното: то е прекрасно, искрено, то е живо същество, то като цвете разцъфва в душата ни, то като сълза на руска майка освежава очите ни…
Вячеслав Богданов, приятелю мой първи, ако още мъничко беше поживял, мъничко още - та нали вече се беше приготвил, щеше да се изправиш в целия си поетичен ръст!…
Но той се връща при нас светъл, руски, добър и неповторим, като родния му край, като неговата Русия, родината наша, призивна и лебедова.
Вячеслав Богданов е истински поет. А истинският поет е гневен, но добър, внезапен, но мъдър, труден, но прекрасен!
Господи, опази неговото слово от грозните пътища! Опази го и му дай простор!
