Валентин Сорокин

превод: Елка Няголова

***

Върба ли? Не, а дим зелен
кълби се в ниските тревици.
Сред блатните ракити в плен
звъни като сребро пшеница.

В корията тук-там печурки.
Ехти синджирът на герана.
Духът на избите се чува.
А слънцето се вдига рано.

Далеч от шум. Мирише сладко.
Огнище. Кош с картофи близо.
Сред полог под върхари златни
старик картофче си соли.

Брадата дълга. Тъй е призрачен!
А по лицето сенки лазят -
магьосник от оная приказка,
която мама ми разказваше…

Кръжи отгоре сянка птича.
И не над коловози меки,
а през Отечеството тича
високо - моята пътека…