Кайсън Кулиев
Кайсън Шуваевич Кулиев (19. 10. (1.11) 1917 - 4.06.1985) е балкарски съветски поет. Народен поет на Кабардино-Балкарска АССР (1967). Лауреат на Ленинска (1990, посмъртно) и Държавна награда на СССР (1974). Член на ВКП(б) от 1944 г. Ражда се и пораства във високопланинския аул Булунгу, Кабардино-Балкария, в семейство на скотовъдец и ловец. Баща му умира, когато Кайсън е дете. Има трудно детство, работи от малък. Завършва училище в Нижни Чегем, после педагогически техникум в Налчик, Театралния институт - ГИТИС (1935 -1939) и Литературния институт в Москва. Пише от ученик, публикува от 1933 г. През 1938 г. е приет в СП на СССР. След завършване на образованието си преподава литература в учителския институт в Налчик. През 1940 г. в Налчик излиза първата му книга с лирика на роден език «Привет, утро!». Участва във Великата Отечествена война, служи в парашутно-десантна бригада. От средата на 1942 г. стиховете му се публикуват в централните печатни издания в руски преводи, звучат по Всесъюзното радио, придобиват широка читателска аудитория. През 1943 г. негов сборник със стихове е издигнат за Сталинска награда, но във връзка с депортацията на балкарците през 1944 г. не я получава. Ранен в тежките боеве край Орел, лежи в болница, воюва на Сталинградския фронт като военен кореспондент на в. «Син на Отечеството». Участва в боевете за освобождение на южните градове, отново е ранен, дълго се лекува по болници. От април 1944 г. над 10 г. живее в Киргизия, работи в Съюза на писателите (по препоръка на поета Николай Тихонов), активно участва в литературния живот на република Киргизия, публикува под псевдонима «К.Чегемли», занимава се с преводи. През май 1956 г. пристига в Москва, където с помощта на Николай Тихонов издава поетичните книги «Планини» (1957) и «Хляб и роза» (1957). От 1956 г. живее в Налчик като професионален литератор. Завършва Висшите литературни курсове в Москва. Член на ръководството на СП на СССР, първи секретар на ръководството на СП на КБАССР, на РСФСР, председател на Кабардино-Балкарския комитет за защита на мира. Депутат във ВС на СССР на 5 (1958-1962) и 9-11 конгреси (1974-1985). Издава книгите: «Дойдох от планините» (1959), «Раненият камък» (1964), «Книга за земята» (1972), «Звездите да горят» (1973), «Вечер» (1974), «Вечерна светлина» (1979), «Класове и звезди» (1979), «Земна красота» (1980) и много други. През 1970 г. се появява двутомник с негови събрани съчинения, а през 1976-1977 г. - събрани съчинения в три тома (през 1987 г. излизат посмъртно събрани съчинения в 3 тома). През 1975 г. е издадена книгата му с публицистика «Така расте и дървото». През 1985 г. излиза сборникът му със стихове «Говоря на хората» - последното издание на поета приживе. След смъртта му излизат сборниците със стихове «Човек. Птица. Дърво.» (1985), «Живей!» (1986), повестта «Скачай, мое магаренце!» (1986), романът «Беше зима» (1987). Прекарва последните години от живота си в дома си в град Чегем, където, според завещанието му, е погребан, (понастоящем Мемориален Дом-музей «Кайсън Кулиев» (1987).
Публикации:
Поезия:
СТЕНЕ НЯКЪДЕ ДАЛЕЧ ЖЕНА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 40 май 2012
ПТИЦАТА/ превод: Найден Вълчев/ брой 46 декември 2012
СТИХОВЕ, НАПИСАНИ ПО ВРЕМЕ НА БОЛЕДУВАНЕ/ превод: Григор Ленков/ брой 49 март 2013
В ОГРОМНИ МИРОЗДАНИЯ ЖИВЯХ/ превод: Борис Борисов/ брой 61 април 2014
