Кайсън Кулиев

превод: Григор Ленков

Не се скъпи на лошото съдбата,
тя лоша към мнозина е била.
Но сполети ли те веднъж бедата,
ти мислиш: всички мъки на земята
стоварва върху теб съдбата зла.

И ти, последни сили сбрал, унил,
към дните минали се устремяваш,
когато и щастлив, и здрав си бил,
без щастието си да осъзнаваш.

И ти заклинаш с пламнало чело
не знам кого си, да ти вдъхне сили
да понесеш достойно туй тегло,
тъй както беше с радостите мили.

И сълзите текат по твоя лик,
с което потвърждават слабостта ти…
Как само не достигат в тежък миг
надежда и търпение в гръдта ти!

Не се смиряваш с неизбежността,
не си подготвен за небитието
и как завиждаш с болка във сърцето
на всеки здрав и храбър пред смъртта.

2.

И мислех аз: загубен е живота.
Но взрях се през стъклото в тоя час.
И там видях едно небе, каквото
съм виждал само в детството си аз.

Видях стени и покриви червени,
билата из планинския масив,
видях света и чух света край мене
и неочаквано почувствах, че съм жив.

Събуждаха света от сън петлите,
в тревите шушнеше ветрец игрив.
И ден се раждаше зад планините,
и потвърждаваше, че пак съм жив.

И както някога, дочух тогава
как малчуганите в нестроен хор
крещят и спорят в стихналия двор
и туй не пречи, за да оздравявам.

Чух: капе в кухнята вода от крана -
и аз я слушам странно търпелив.
И чух съседът да крещи пияно.
О, щастие неземно - аз съм жив!

И тъй: добрата птица на живота
пропъди злата сова на смъртта.
Не вярвах пак да гледам през стъклото,
но „Жив съм!” - шепнат моите уста.

3.

На този, който знае що е смърт,
животът му изглежда по-чудесен
и струва му се, че за първи път
той вижда камък, дъжд, дърво и есен,

че даже и върхът е по-висок,
че е по-ярко слънцето в простора,
че бащиният дом е по-широк
и че са повече добрите хора,

че щастието му е гост по-чест,
по-сладки динята, денят по-ведър,
че и водата е по-вкусна днес
и хлябът наш насъщен по е щедър!

А пък светът не се е променил,
но радостите днес не са тъй редки,
и станал е съседът му по-мил,
по-ласкави - суровите съседки.

Светът за него е преобразен:
дори едно обикновено слово,
което той е слушал всеки ден,
сега звучи в слуха му като ново.