Янис Рицос, гръцки писател и ляв политически активист, е роден на 1.05.1909 г. в малкото градче Монемвасия, Южен Пелопонес, в заможно семейство, което по-късно се разорява. Баща му умира в психиатрия. Бъдещият поет от рано трябва да работи, за да живее. От 1925 г. е в столицата. Сменя много професии, работи в балетен ансамбъл, известно време е коректор, постъпва във фабрика. В периода 1927-1929 г. Рицос се лекува от туберкулоза в болницата „Сотирия” и по това време се превръща в привърженик на левите идеи. Член на Гръцката комунистическа партия от 1930-те г. Печата стихове от 1927 г. От 1931 г. сътрудничи на лявото списание „Протопори” („Авангард”), а през 30-те г. - на официалния печатен орган на КПГ - в. „Ризоспастис”, на чиито страници публикува „Писма от фронта”. Дебютира със стихосбирката „Трактор” (1934), написана под силното влияние на Маяковски; тя е последвана от „Пирамиди” (1935), „Епитафия” (поема, 1936), срещу диктатурата на Метаксас, установила се през 1936 г. През 1940 г. влиза като танцьор в трупата на Националния оперен театър и издава поемата „Маршът на океана”. В годините на нацистката окупация се включва в Национално-освободителния фронт на Гърция (ЕАМ) и Народно-освободителната армия на Гърция (ЕЛАС). Активен деец на антифашистката съпротива. През 1942 г. създава драматургичната творба „Жена на брега на морето” и поемата „Последното столетие към човека”. През 1943 г. сътрудничи на атинското списание „Свободна литература” и публикува сборника „Изпитание”. По време на Гражданската война в Гърция, поетът е затворен в периода 1948 г.-1952 г. в концлагерите на островите Лемнос, Макронисос, Ай Стратис. Посещава редица страни, сред които СССР, Румъния, България, Чехословакия, ГДР и Унгария, Куба. За поемата си-монолог „Лунната соната” (преведена на 20 езика) получава първата Държавна награда за поезия (1956). През същата година издава „Впечатления за Съветския Съюз” (1956). През 1960 г. се появява на грамофонна плоча „Епитафия” с музика на композитора Микис Теодоракис. Съставя „Антология на чешки и словашки поети”. След преврата на хунтата на „черните полковници” (1967) поетът е хвърлен в концлагерите на островите Лерос и Ярос, а после е затворен в строга изолация на остров Самос. Освободен под натиска на гръцката и световна (Неруда, Пикасо, Арагон) общественост. След освобождението си написва „Непокорният град” и се включва в току-що създадената Единна демократична лява партия (ЕДА), сътрудничи на вестника й „Авги”. През 1973 г.участва в студентските прояви срещу хунтата в Атинския политехнически университет. След падането на диктатурата, повече от 20 г. живее в Атина. Написва „Химн и плач за Кипър”. Творчеството му обхваща сто поетични сборника, девет романа, четири театрални произведения, пътеписи и други. Преводач на Маяковски, Блок, Алексей Толстой, Атила Йожеф, Назъм Хикмет, Николас Гилен и др. Освен лауреат на Държавната награда за поезия (1956), е носител и на Международната Димитровска награда (1975), наградата „Алфред дьо Вини” (1975), Международната Ленинска награда „За укрепване мира между народите” (1977) и др. Доктор хонорис кауза на много университети. Номиниран за Нобелова награда през 1968 г., но не я получава. Умира на 11.11.1990 г. в Атина и е погребан в родния си град Монемвасия.

Публикации:

Поезия:

МАРШЪТ НА ОКЕАНА/ превод: Ангел Тодоров/ брой 39 април 2012

УТРИННА ЗВЕЗДА/ превод: Веселин Ханчев/ брой 52 юни 2013

СВИДЕТЕЛСТВУВАНИЯ/ превод: Здравко Кисьов/ брой 79 декември 2015

СТИХОТВОРЕНИЯ/ превод: Здравко Кисьов/ брой 79 декември 2015

СВИДЕТЕЛСТВУВАНИЯ - II/ превод: Здравко Кисьов/ брой 81 февруари 2016

ДЕТЕТО И НЕГОВОТО ДЪРВО/ превод: Драгомир Шопов/ брой 88 октомври 2016