Янис Рицос

превод: Здравко Кисьов

НАСАМЕ

Той цяла нощ препуска, разтревожен
и коня си пришпорваше без жал.
Очакваха го - бързо, непременно,
от него се нуждаеха. Когато
пристигна призори - не го посрещна никой.
Огледа се: в заключените къщи всички спяха.
Той слушаше как коня диша запъхтян,
с кървящи хълбоци. Прегърна го през шията
и заплака горчиво, взрян във очите му -
големи и тъмни, с пелената на настъпващата смърт,
подобно замъците му, далечните му замъци на фон дъждовен.

НЮАНСИ НА ЧУВСТВАТА

Слънцето - жълто, червено - залязваше. Синьо-зелено
беше морето. Лодка навътре
като черно петно се полюшна. И някой
стана, извика възторжено: „Лодка!”
Хората в кафенето скочиха и погледнаха:
наистина - лодка! Но този, който бе викнал,
неочаквано се смути под грубите погледи,
смали се и прошепна неловко: „Аз ви излъгах.”

ЧУКАНЕ

Солта, водата, слънцето изгризват къщите полека.
И някой ден там, където е имало прозорци и хора,
ще останат камъни мокри и статуя - с лице към земята.
Само вратите пътешествуват из морето -
Тромави, непреклонни, нелепи. При залез
ще видиш понякога как блестят над водата,
заключени завинаги, плоски. Рибарите
не ги поглеждат. Те седят призори пред лампата в къщи,
слушат как риби се плъзгат в пукнатините на телата им,
слушат как морето ги бие с хиляди длани (незнайно чии),
после заспиват с охлювчета, заплели се във косите им.
Изведнъж чуват чукане по същите тия врати и се събуждат.

СКРОМНИЯТ

Птици прелитат над него във виолетовата мъгла,
оставят две импровизирани ноти и се разтварят във вечерта.
Той не вдига глава,
но по сенките на птиците върху земята
узнава за тях и се приобщава към висината.

ТАЙНСТВЕНАТА СВЕТЛИНА

Слънцето отдавна залезе. Но откъде се промъква
тази серниста светлина, обгърнала полето с мъгла
под суровата грамада на планините? Нокътят на луната
- розов - се врязва на запад. И ти различаваш
всичките четиристотин прозорци на дъбилните древни,
където са провесени кожите на принесените в жертва животни, -
виждаш ли, те са там, в градината, върху телта,
заедно със златното руно,
което просветва до самата брава на вратата.

ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ПТИЦА

Той се върна от лов, но не влезе в дома си,
спря на входа, извади молив и отвън, на вратата,
нарисува птица прекрасна - изкусно и точно,
с разбиране. Но защо ли очите й
той остави затворени. Може би просто забрави
или се изплаши внезапно: да не го издадат.

ПОКОРНОСТ

Тя отвори прозореца. И вятър нахлу
като две птици огромни, отметна косите й
зад раменете. Тя затвори прозореца.
Двете птици бяха кацнали върху масата и я гледаха.
Тя пристъпи, склони се над птиците,
склони се над масата и тихо заплака.

ОБОСОБЯВАНЕ

Като куче ранено той се зарина дълбоко във сянката си,
дишайки собствената си топлина и спокойствие,
сам със себе си, със съзнанието, че все още е жив -
искрен, смел и готов да вземе решение.
Тъй свит на кълбо, свит като пръстен,
стана отвор на кладенец и виждаше в този отвор
дълбок тъмен покой, осъзнавайки с облекчение,
че сам бе извън този кладенец, извън тази бездна.

ЕДВА ЛИ НЕ ФОКУСНИК

Лампата спуска и столовете движи, без да докосва предметите.
След това уморен, сваля шапка, от праха я издухва.
После три карти с игриво движение иззад ухото си вади.
В чаша с вода разтваря звезда -
със сребърна лъжичка я бърка.
После изпива и лъжичката, и водата, става прозрачен,
даже се вижда как плават спокойно златни рибки в гръдта му.
Съвсем уморен, на дивана си ляга, спуснал клепачи.
Птица в главата ми - казва той - има, но не ще да излезе.
А върху стените на стаята пърхат две сенки на огромни криле.

ГРЪЦКИ ПРОФИЛ

Тъмно море, въздишащо незримо в нощта.
Празни навързани лодки; техните тайни безмълвни
са скрити в дървото прогизнало. Някой драсва кибрит,
пали цигара. Този двайсетгодишен
профил на носа на кораба знаем добре
от три хиляди години насам (все тъй са спуснати косите).
Зад тъмните мачти се отронва звезда, осветила
една изваяна Горгона с пуснати коси.