Михайло Михайлович Коцюбински, украински писател, общественик, класик на украинската литература, е роден на 5 (17.) 09. 1864 в град Виница, Украйна. Завършва духовно училище в Шаргород (1880). Поради тежкото материално положение на семейството, не успява да продължи образованието си. Започва да се грижи за голямото (8 души) семейство: дава частни уроци, работи като репетитор и в комисия за борба с филоксерата в селата на Бесарабия и в Крим. Публикува от 1890 г. От 1989 г. живее в Чернигов, работи като деловодител в земската управа, редактира вестник, жени се и му се раждат 4 деца. Пътува из почти цяла Европа, често се лекува на остров Капри. Умира на 12 (25).04. 1913 г. в Чернигов. Основните му произведения разкриват угнетяването на народа и ратуват за социална справедливост: повестта «Fata morgana» (1904-1910) новелите «Смех», «Он идёт», (1906). Показва гневното брожение в народа («Как пътувахме в Криница» (1908) и «Какво е записано в книгата на живота», 1911), нелегалните революционни герои, противопоставени на ренегатите («На път», «Неизвестният», 1907; «Сън», 1911), отвратителните маски на реакцията («Persona grata», 1908), изобличава декадентите как «мародери на революцията» в изкуството («Intermezzo», 1909), либералите като помагачи на реакцията («Конете не са виновни», 1912). Класическа е повестта му «Сенките на забравените прадеди» (1912). В историята на украинската литература Коцюбински влиза като художник на революцията, оказал голямо влияние върху развитието на украинската съветска проза (А. Головко, А. Довженко, Ю. Яновски, Олесь Гончар и другие). Максим Горки, с който Коцюбински е близък познат, цени високо творчеството му. Произведенията му са преведени на много езици. По произведенията на Коцюбински са създадени филмите «Кърваво разсъмване» (1957), «Конете не са виновни» (1957), «Сенките на забравените прадеди» (1965) и др.

Публикации:

Поезия:

ВЕЧЕР/ превод: Стоян Бакърджиев и Стефан Чавдаров/ брой 39 април 2012

НАШАТА КЪЩУРКА/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 57 декември 2013