Денис Василиевич Давидов [16 (27). 7. 1784, Москва, - 22.4 (4.5). 1839, село Горна Маза (Миза), сега Радишчевски район, Уляновска област] е герой и партизанин от Отечествената война 1812 г., военен писател и поет, генерал-лейтенант (1831). Роден в дворянско военно семейство. На военна служба от 1801 г. в кавалерията (от 1804 г. -хусар). В периода 1806 -1812 г. като адютант на генерал П. И. Багратион участва във войните с Франция (1806-1807), Швеция (1808-1809) и Турция (1809-1812), командва отряди, проявявайки решителност и лична храброст. В началото на Отечествената война (1812) командва батальон от Ахтирския хусарски полк. През август 1812 г. предлага на командването да организира партизански действия в тила на наполеоновата армия. Командва отряди от хусари и казаци, много успешно действа в тила на врага. Участник в задграничните походи 1813-1814, командва кавалерийски полк и бригада. Близък е с бъдещите декабристи М. Ф. Орлов, Ф. Н. Глинка, А. А. Бестужев и др., както и с Пушкин, с когото го свързва дългогодишно приятелство. Именно Пушкин го привлича като сътрудник на сп. „Съвременник” и му посвещава няколко стихотворения. Отказва да се присъедини към тайните общества. Не е приеман от придворните кръгове. Завърнал се в Русия, прославеният военачалник служи в глухата провинция на незначителни длъжности и през 1823 г., но не издържа притесненията и униженията и излиза в оставка като началник-щаб на корпус. След трагедията на Сенатския площад минава на консервативни обществени позиции. През 1826-1827 г. отново служи в Кавказ. През 1831 г. участва в потушаването на Полското въстание (1830-1831). От 1832 г. в оставка. Автор на военно-исторически произведения („Дневник на партизанските действия 1812″, 1860; „Опит за теория на партизанските действия”, 1821, и др.). Като поет се изявява от 1803 г. с политически стихове. Създател на т. н. жанр „хусарска лирика”, своеобразен лирически дневник на руския офицер-патриот. В темпераментната си и емоционална лирика (”хусарски” песни, любовни елегии, сатирични стихове) показва нов тип герой - на воин-патриот, деен, свободолюбив, открит. Неговата „Съвременна песен” (1836) е насочена срещу либералните, опозиционни кръгове от руското общество, в частност против П. Я. Чаадаев. Особено място сред елегиите на Давидов заема „Бородинското поле” (1829), което заслужено се причислява към най-добрите исторически елегии в руската романтична поезия. Значително явление в литературата през 1830-те е военната проза на Давидов - спомените му за А. Суворов, Н. Раевски, М. Каменски. В последните си години дълго се опитва да бъде пренесен прахът на Багратион на Бородинското поле и накрая го постига, но самият той не успява да участва в церемонията, тъй като скоропостижно умира.

Публикации:

Поезия:

ВАЛС/ превод: Димо Боляров/ брой 38 март 2012

ПЕСЕНТА НА СТАРИЯ ХУСАР/ превод: Ана Александрова/ брой 45 ноември 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

О, ТИ, КАЖИ, КОЯ СИ ТИ…/ превод: Кръстьо Станишев / брой 51 май 2013

НА БУРЦОВ/ превод: Ана Александрова/ брой 51 май 2013

БОРОДИНСКОТО ПОЛЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 120 септември 2019