О, ТИ, КАЖИ, КОЯ СИ ТИ…
превод: Кръстьо Станишев
***
О, ти, кажи, коя си ти,
виновница за мойте тягостни мечти?
Кажи, коя си ти? - Мой ангел ли пазител,
или зъл гений-разрушител
на всички радости? - Не знам, но аз съм твой!
Венеца стъпка ти, спечелен в кървав бой,
прогони от духа и жаждата за слава,
и горди бленове, и мисъл величава.
Разлюбих вече аз войната, дързостта,
живееш само ти в духа и мисълта,
сърцето ми чрез теб пулсира без умора,
ти - въздух за дъха, и светлина за взора!
Ах! За да изтърпя без ропот, несломен,
и гневната съдба, и бурните вълнения,
е нужно да те гледам вечно, нощ и ден,
да гледам теб - звезда на моето списание!
Отиваш си, но те сподиря пак
духът и мисълта, кръвта изстива,
животът свършва, пада мрак!…
Но твоят шепот щом отекне в мен щастливо,
аз чувствам прилив на живот, съзирам зрак;
завръща се духът, тупти сърцето живо!…
1834
—————————–
***
Обичам ви, щастлив, че всичко е възможно,
напук на зла съдба и на сплетни без глас,
напук дори и на самата вас,
гнетяща мойте дни жестоко и безбожно.
Обичам ви, но не за този дивен стан,
за устните, където рай се крив,
за изгрева в очите; а защото вие
самата сте поезия и блян!
Обичам ви, защото вие сте това!
Обичам ви, но със поклон не съм минавал
пред съхнещи мои със завистлива гръд;
отдавна чинно моля ги да ме оставят
на мира и по дяволите да вървят.
1834
—————————–
ВАЛС
На Ев. Д-Зва
Кипи поток в дъбрава шумна,
вълна подскача от зори,
събаря в яростта безумна
и пръст, и вечни канари.
Но покорен от красотата,
потокът - усмирен и чист -
люлее нежно на вълната
един априлски розов лист.
За този бурен валс открита,
извън тълпи и суети,
тъй моята любов лети
въздушно стройна, тя - харита,
виновница за скръбен час,
за блянове и вдъхновения,
за поетичните вълнения,
за поетическата страст!
1834
***
О, кто, скажи ты мне, кто ты,
Виновница моей мучительной мечты?
Скажи мне, кто же ты? - Мой ангел ли хранитель
Иль злобный гений-разрушитель
Всех радостей моих? - Не знаю, но я твой!
Ты смяла на главе венок мой боевой,
Ты из души моей изгнала жажду славы,
И грезы гордые, и думы величавы.
Я не хочу войны, я разлюбил войну, -
Я в мыслях, я в душе храню тебя одну.
Ты сердцу моему нужна для трепетанья,
Как свет очам моим, как воздух для дыханья.
Ах! чтоб без трепета, без ропота терпеть
Разгневанной судьбы и грозы и волненья,
Мне надо на тебя глядеть, всегда глядеть,
Глядеть без устали, как на звезду спасенья!
Уходишь ты-и за тобою вслед
Стремится мысль, душа несется,
И стынет кровь, и жизни нет!..
Но только что во мне твой шорох отзовется,
Я жизни чувствую прилив, я вижу свет,
И возвращается душа, и сердце бьется!..
1834
—————————–
***
Я вас люблю так, как любить вас должно:
Наперекор судьбы и сплетней городских,
Наперекор, быть может, вас самих,
Томящих жизнь мою жестоко и безбожно.
Я вас люблю не оттого, что вы
Прекрасней всех, что стан ваш негой дышит,
Уста роскошствуют и взор Востоком пышет,
Что вы - поэзия от ног до головы!
Я вас люблю без страха, спасенья
Ни неба, ни земли, ни Пензы, ни Москвы, -
Я мог бы вас любить глухим, лишенным зренья.
Я вас люблю затем, что это - вы!
На право вас любить не прибегу к пашпорту
Иссохших завистью жеманниц отставных:
Давно с почтением я умоляю их
Не заниматься мной и убираться к черту!
1834
—————————–
ВАЛЬС
Ев. Д. 3<олотаре>вой
Кипит поток в дубраве шумной
И мчится скачущей волной,
И катит в ярости безумной
Песок и камень вековой.
Но, покорен красой невольно,
Колышет ласково поток
Слетевший с берега на волны
Весенний, розовый листок.
Так бурей вальса не сокрыта,
Так от толпы отличена,
Летит, воздушна и стройна,
Моя любовь, моя харита,
Виновница тоски моей,
Моих мечтаний, вдохновений,
И поэтических волнений,
И поэтических страстей!
1834
