Виктор Бараков

превод: Татяна Любенова

Поетът Алексей Шадринов принадлежи и на нашето време, и на вечността… В неговите стихове има нещо мистично, загадъчно, но присъства и рядкото, остро необходимо сега - откритото духовно благородство, стремежът към идеала, който Сергей Есенин определя така: “Душата тъгува за небесата…”
Шадринов е поет на границата между столетия, ето какво казва той за двайсти век:

Но той отмина, както
през нас минава времето.
Ще си отиде то,
а ние вече ще сме в друго.
А ние, без да виждаме,
крещим със всички
на някого в далечината,
догонвайки все вечността.

Алексей Шадринов е съвременен и вечен, защото ни върна руския език в цялото негово природно великолепие. Нашата мисъл отдавна вече е в плен на вестникарско-телевизионния Кaшчей… Юрий Кузнецов отбелязва с болка: “Искам да повикам родната си майка, но съм забравил родния език”. Младият поет ни заставя да си спомним благозвучната и величествена реч на Отечеството.Той ни убеждава:

А думите лежат
на руските реки във глъбините,
заспали те са, а не мъртви.

Шадринов е съвременен и безкраен и заради това, защото е съумял да постигне духа на времето “без начало и без последствия”. В лирическите му произведения е скрита смислова бездна, а драматичната поема “Пилигрим” просто поразява с философската си пълнота. Пилигримите сме всички ние, странници в търсене на истините, разпознаващи Божия свят и себе си в него. За отчаянието не може да има място:
Този свят е различим…